автор: tamara

Осмуках пръстите си.
Сладко от смокини.
На двора в село.
дядо беше жив.

И взех аз оше.
Намазах на филия.
Поседнах до перваза.
Тъй за миг.

Сълза се стече.
И невинно падна.
На розовата ми подпухнала страна,
a сладкото в буркана намирисва..
на детство мило.
На игра.

На семки и на джапанки със пясък.
на нежно-синьото небе.
през лятото което бе последно.
И първото узрело битие
когато брадвата безмилостно-житейска
отне
смокинята
във задния ни двор.