автор: Lachistata

Ще тръгвам винаги надолу
по пясъчните мрежи от измами,
ще хапя злобно и нахакано
обувката, която мери да ме стъпче.
Монетите, намерени по пътя,
в джоба, пълен с лъжи, ще пускам.
Годишния разстрел ще понеса
с поредно стискане на зъби,
в което всяко утро блъска атомно
и циферблатите са болни залези.
Последното желание ще помня
осуетено до началото си от глупаци,
фалшивите очи на празника
с тринайсти залп ще пръсна.
Детето си ще уча да обича
малките неща, каквото има
и каквото търси.
Ще прощавам кръговратно
на приятели, а те ще взимат,
докато им втръсне.
Със всяка нощ, намазана по плоското
от бясна четка,
през бариери, светове и ужаси
нагоре по оградата ще пъпля.