автор: ma_gi

Госпожо, колко много си красива,
ръцете ти да ме погалят ми се иска,
а от очите добротата ти прелива -
понякога, от мама ти си ми по-близка.
Не се сърди, когато пак палувам,
нали на детството е туй присъщо
и никога така не ще лудувам,
а все ще съм сериозна и намръщена.
Щом плача и сълзите ми преливат
във твоите очи.И там възкръсват.
А щом съм радостна и най-щастлива,
смехът ти със магия ме поръсва...
Не си мисли, че някой ден ще те забравя!
Забравяш ли, когото си обичал?
От всички на света, ще си повтарям,
на теб най-много искам да приличам!