автор: phifo

Тук е топъл басейнът като плаха подмишница,
и е цветна водата - водка, мента, абсент.
Тази нощ е безгрижна и се дави в излишества,
само барът кърви под уютната тента.

Ще ни трябват бедра да изтласкват сумрака,
и ръце да се плъзнат по тях, да не спят.
Между въздух и сън години прекрачвах
неразумната граница. Беглец бе сънят.

А са неми ръцете, и не са за спасяване
в тази вечер, пропита със нега и с грях.
Слизат тръпки в гърба като капки по чашите.
Плиска барът червено око - малко прах.

И сме някак с еднаква дължина на вълната,
полунощният вятър ни погалва със джаз.
Колко луди мехурчета съм пропуснал в очакване
на фалшиви спасители. Ех, наивният, аз!

И се нижат минутите като дълги години,
а за още вълшебства диша пълната гръд.
Днес животът-Титаник от тук ще премине.
Да потъва е рано. Нека другия път!