автор: hudojnika

         По Татово време, в Русенско се подвизаваше един местен, несменяем шеф на АПеКата, дето при “Тато влизал с пищов на кръста и с ръце в джобовете”. Казваше се Берков, но му викаха Перков.
         Груб към слабите и сервилен към големите. Лично съм му сърбал попарата – изпъди ни с изваден пищов, група художници, цял месец зографисвали обори и халета и търпяли маргазлъците му; пихме по една студена вода.          
         Инициативен, от тези дето с чужда пита помен правят. Наистина - построи разни работи с тежки борчове във валута, по възможно най-незаконните начини, и други му сърбаха попарата.          
         Та, той си наумил да си строи апартаменти за челядта, но да са – “Баш в центъра на Русе”. Като казвам Баш, разбирайте го - Баш-баш! Предложили му разни свободни петна - все настрани му се виждали.          
         По него време от Най-отгоре, за да се пресекат местни натиски и ходатайства, туриха за Главен архитект на Генплана - Генерален застроителен план на Русе, софийски архитект - Христо Генков, брат на художника Генко Генков. И двамата са много добри в професиите си, но и двамата имат... малко нещо... абе, меко казано нестандартно и неконтролируемо. При художника е съвсем изявено - много си пати, въпреки, че майка им е била нещо ятачка или партизанка... При архитекта е по-дисциплинирано, това нещо – избухливо е, щото не понася дивотии. Затова и го бяха довели от София, по лична заръка от Тато.
         Така здраво я беше подхванал, че мълвата говореше - Генпланът се казвал така, по името на Генков.
         Предупреждават Генков, че Берков ще го посети по такъв и такъв въпрос, да си има едно наум. Той само изръмжал: - Дайте го насам!
         Трябва да сте виждали Берков, за да си представите ситуацията - диаметърът му в кръста е почти колкото височината до раменете, а е висок човек. По законите за центъра на тежестта, ходеше силно наклонен назад, а това придава допълнително самоуверен вид.
         Следва диалогът:         
          - Добър ден, обадиха ли ви се от... (поглежда нагоре), аз съм Берков!
         - Да, заповядайте другарю Перков, обадиха ми се, да, разбира се...
         - Берков съм!
         - Да, чух добре, другарю Перков, обадиха ми се, какво желаехте...
         - Берков съм, КАЗАХ, за петното, застроителното, в башцентъра на Централната част…
         - Какво току повтаряте: Перков, та Перков! Знам, обадиха ми се, взехме решение, по изключение, щото местата са отдавна блокирани, но за Вас, по изключение! Ето това е петното!
         Показва на огромната карта на Генплана на Русе, върху Паметника на Свободата от Арнолдо Дзоки.
         - По централно място нямаме за сега, другарю Перков (като натъртва на Пъ-то); за паметника не се притеснявайте, ще го преместим, щом е за Вас!         
          Продължението не е за в писмен вид…

         Велимир Петров