автор: Briannah

Дойдох до вратата ти,
да те търся,сърце.
Толкова отдавна те пуснах
да тръгнеш,
че повръщам безчувственост.
Карантийна,
инвалидна,
ежедневна.
Безчувственост.
Къде бях толкова дълго ли?!!
Нямам представа.
А днес е красив ден за саможертва.
Стояща на прага,
целувам изтривалката ти.
Мъча се да изтрия мръсната си уста от лъжите,
преди да се закълна в любовта си.
Дойдох не за да те измамя,
ругая,
не и за да те убия,
напротив,
да знаеш,
че имаш
костите,
мускулите,
невроните,
(дендрити и аксони),
очите,
косите,
ръцете,
луната ми,
слънцето,
имаш съня ми,
имаш стиха ми.
Имаш моята цяла любов.
Дойдох до вратата ти с нож,
да наръгаш живота ми.
В красив ден за саможертва.