автор: angellaura

С поздрав за всички, които с малко думи могат да кажат много неща!

Беше приятно хладна пролетна вечер. Работният ден приключи и на път към автобусната спирка ми се наложи да почакам моя позната пред магазина.
Отвътре излезе една стара жена и подпирайки се с бастуна си заслиза по стълбичките. На последната обаче, нададе такъв вик, че аз се стреснах. Оказа се, че познала една жена с детенце, които тъкмо преминаваха по уличката. Те, естествено, се спряха и младата жена отиде да подаде ръка и да помогне на бабата да слезе.
- Е, здравейте! - каза тя - Вие откъде?
- Оттам - отвърна майката, посочвайки близко намиращия се пазар.
- Какво си купихте? - отново попита бабата.
- Ами, туй - онуй! А при вас как е?
- А, долу-горе!
- Добре. Айде!
След което всяка от тях продължи пътя си.
Когато успях да спра смеха си аз се замислих, колко думи спестиха и как се разбраха. Такива разговори се срещат често, за съжаление.