автор: alauda

Това е то
балкански влак:
сезалени торби се валят
по петносан от безброй подметки под,
тутуф тутуф се носи като фон,
примесен с бесен звън на телефони
и прелистване на вестници.
Дебели труженици с шорти,
с изгорели вратове
четат "Жълт нощен шок".
Вратата на тоалетната
потропва в равноделен такт
и пропуска все по-злокобен аромат
в населения коридор.
Спирачките пропискват
на всяка малка гара,
където се веят клоните на лиственици и липи
и европейското знаме.
Несдържан кикот
между щайгите с доматен разсад
и влачене на пренатъпкани торби.
Тук-там някой псува под нос БДЖто.
Кондукторите са дебели, толерантни и подкупни.
И пейзажът префучава
леко размазан край железния път
и може би през матово мърлявите прозорци
се виждат щъркели, излезли на полето,
или пък бунище,
което весело дими фурани и бензоли.
И ето, слънце залязва
над оклюмали спящи глави
и сгънати вестници.
Постепенно
навлизаме в гарата.

(всъщност много ги обичам тези влакове...:))