автор: petkraski

    Жоржета Петрушева беше искрено впечатлена. Дори и в най-мрачните си помисли тя не бе допускала, че собственикът на издателство „Чучулига” е така безпомощно плешив. Погледът й се плъзна по яйцевидния му лоб, където се оглеждаше фрагмент от гипсовия корниз. Внезапни отблясъци банално я заслепиха. Събеседникът й забеляза това, попи потта по темето си с раирана кърпичка и изпухтя:
     - Пфу! Жега! Вие ли сте репортерката?
     Жоржета се легитимира с невинна усмивка. Кокетно седна на предложената й табуретка. В последвалото мълчание Петрушева кръстоса пълните си бедра, неприлично голи за възрастта й, като явно се надяваше да предразположи обекта към откровеност. Включи касетофончето.
     - Разговарям с директора на издателство „Чучулига” Хартюн Серкоян. – неуверено поде тя. – Публична тайна е, че вашата фирма имаше доста проблеми напоследък...
    - Вярно е. „Чучулига” преживя дълбоки катаклизми. – вклини се в анонса й запотеното човече. Гласът му създаваше асоциация за едрозърнеста шкурка.
     - Как преодоляхте тези катаклизми? – на свой ред го засече репортерката.
     - С творчески напъни. Поетапно. – Хартюн запали цигара и тревожно задимя. – Като първа стъпка си намерихме читатели на консигнация. Предимно пенсионирани учителки по литература. Четяха цялата ни продукция. По договор. Със задължението да я препоръчват на съседки и бивши съученички. След като прочетоха стотина килограма любовна литература, обаче, те зарязаха четенето и прописаха. Сега ги издаваме в ограничени тиражи, за да се четат помежду си.
     - Какви бяха по-нататъшните ви действия? – Жоржета му направи знак да говори по-силно.
    - Радикални! – отекна баритонът на Серкоян. Звукът резонира в стъклото на затворения прозорец и подплаши гугутка на перваза. – Като втора стъпка хванахме читатели на хонорар. Идеята беше проста - четяха нашите поредици срещу 5 стотинки на страница и неусетно се зарибиха. В избран момент издателството спираше най-горещата поредица, читателите изпадаха в литературна абстиненция и плащаха луди пари, за да си получат дозата. За лош късмет един от тях се оказа шефа на отдел „Наркотици” в НСБОП. Иззеха всичките ни тиражи. Едва отървахме затвора!
    - Но вие продължихте борбата... – подхвърли Жоржета с нотка на овладяно съчувствие.
    - Продължихме, да. Като трета стъпка назначихме читатели на щат. Щат не щат - четат! Но – отново проблем! – Издателят загаси цигарата в саксия с повяхнало мушкато. - От РИОКОЗ ни принудиха на им плащаме вредни, понеже сме замърсявали езика с чуждици. Глупости! Фак дъм ол! Стюпид бастърдс! В крайна сметка извлякохме полза и това. Като взехме предвид консуматорската същност на нашите читатели, елегантно неутрализирахме мръсните обвинения на РИОКОЗ - започнахме да издаваме литература върху опаковки за сапун, шампоан, паста за зъби, прах за пране и дори екологични хранителни продукти. Вече постигнахме сполучлива симбиоза между духовното и материалното не без помощта на нашите автори.
    - Например? – Петрушева го погледна с любопитство и примижа.
    - Да вземем пастата за зъби „Бленда мед” с подзаглавие „Прелюбодейката”. Всъщност това е еротичен роман в две части. Ето какво пише на произволно избрана опаковка:
     „- Скъпа, имаш ослепителна усмивка! – каза Догърти с покъртителната интонация на човек, който рядко си мие зъбите.
     - За разлика от теб! – жегна го Мериън, докато навличаше сутиена си. – Аз ползвам само „Бленда мед”, която съдържа флоуристат, калциев карбонат, силициев двуокис и консерванти. Цена – 1.5 лева за тубичка. „Бленда мед” – за силни и здрави зъби!”.
     Догърти се замисли.
     /Продължението – в следващата опаковка/”
     - Удивително! – облещи се репортерката.
     - Да, удивително е. Ще ви цитирам и част от трилогията на Джоузеф Рабиш, това е псевдонима на Тотка Петлешкова от Банкя. Печатим произведението върху кутиите на вафли „Куку-мруку”. Чета дословно началото на творбата:
    „Беше хубаво лято, изпълнено с аромати и неясни копнения. Джили лежеше с цигаре в ръка и се къпеше в пурпурните отблясъци на залеза. Въздъхна. След това позвъни на камериера:
     - Рей! – каза тя с подчертан оттенък на фамилиарност. – Донеси ми една вафла чудна с течен шоколад и номенклатурен номер 0789514 по БДС и цена на дребно 10 стотинки с ДДС.
     Рей изпъшка в слушалката и се замисли.
     /Продължението – в следващата опаковка/
     - Невероятно! – сякаш на себе си промълви Жоржета и едва не изпусна касетофончето.
    - Ще ви дам един последен пример. – разпали се шефът на издателство „Чучулига”. – Няколко реда от новия трилър на Димитричка Попколева, която пише под литературния псевдоним Леополд Есмералдиньо. Романът е озаглавен „Убийствен двубой”. Издаваме го на части върху пликчетата на чипса „Пумбер”. Попадам на страница деветдесет и четвърта:
     „Обладан от внезапен порив на неприязън, Дон Кармелито изрева в ухото на Леонсио:
     - Ще те убия, копеле! Да не си докоснал дъщеря ми!
     След това изхриптя и изпадна в меланхолия.
     Леонсио извади от вътрешния си джоб продълговато пакетче и победоносно го отвори.
     - Хммм, хрус-хрус, страхотен вкус! – каза той. – Откакто ям „Пумбер” нямам проблеми с нервите. Дори доня Карла не може да изпържи такива картофки! Дон Кармелито, мисля че проблемите ви са резултат от лош метаболизъм. Почерпете се. Ще усетите невероятен аромат на палмово масло, пиперони и лек послевкус на пармезан. Само за петдесет стотинки пакета!
     Дон Кармелито посегна към чипса и се замисли.
    /Продължението – в следващата опаковка/”
     Хартюн запрати пликчето в коша с жест на аристократично отегчение. Обилно се изпоти. По тавана заблещукаха слънчеви зайчета.
    - Ако нямате други въпроси, ще завърша с една новина. До края на месеца ще пуснем на пазара избрана SMS поезия върху картинки от дъвките „Би-биб”. Изданието ще бъде луксозно, в три тома, с илюстрации. Това ще даде възможност на нашите потребители да колекционират отделните странички и да си разменят тези от тях, които им се повтарят. Бих могъл да ви прочета няколко стиха, ако настоявате...
     - Не! – отсече репортерката от името на всички четящи този скандален текст и за първи път се замисли.
     /Продължението – в следващата опаковка/.