автор: ruslina

Бъди благословен!
Изчадие, целунато от Бог!
Ти, който
в нощите безпаметни
събираш
парчетата на лудостта си
пъклена,
гнева от пошлата ни
предсказуемост,
отчаяния бунт към самотата,
онази същата,
която те обрече
на вечното неназовимо търсене
на вещицата,
плътна и незрима,
готова да те мъчи
до себепознание.

Ти, който
във душите се разхождаш
като частица
от низвергнато самопризнание;
ти, който
върху кръста
от думите ни немощни
разпънат си;
ти, който
гордостта, желязната,
с раздиращата болка в теб
пречупваш,
за да достигнеш
до ъглите, тъмните,
затрупани от уродливите гримаси
на маските,
които сме надянали...

Ти, който ме разнищи
до себеотричане -
Бъди благословен!