автор: ma_gi

Ми, щот ми писна вечи да садя думати,
да кОпам, да пуливъм, да пасъ кузити,
си рекух: "Кърънфило, ногу си упрятна,
ама ни блей, ам следвай си мичтити!"
Запретнах фусти, турих си ино чирвилу,
нахлузих бързу чисту новити галоши,
уткъснаф китка, щоту ногу ми утива
и към градъ путеглих пусреднощем.
Глигор ни питах - щото и без другу
се ф кръчмата. Там кисне денуношну!
За ко да съ хабя, да ма прихванът лудити,
чи после я тучилка, я дилаф, я сопа!
Ф градъ кът стигнах, почна да съ съмва,
а хората съ щурат - кату мрафки същу -
уплаших са, пумислих да съ върна,
дури пуплаках си за кравата, за ф къщи...
Пък после са наперих и туку си рекух:
"Ни бой съ, Кърънфило, чи градъ е саму
едно гуляму селу, с малку повечи чувеци,
затуй ни съ бави, ам тръгвай дукъту е рану!"
Прибродих гу градъ на ширно и на длъжко,
на секи срещнат казвах си мичтити:
чи пудхудяща рабута за мен си търся,
ама от сой да е и да ми ходи на учити.
Пък пустити му, начи, грацки тарикати,
са смеят и един през друг ми викат:
"За тес мечти ш ти тряа, маце, депутатин!
Ни мож с едната хубус - сичку й пулитика!"