Като тътен от дума,
като забравен език,
като вик, като струна,
помни ме този миг.
Земетръсна съм вечер,
не говоря по здрач.
Думите лилавеят,
от небето отскачат.
Бумерангът потрепва
по оста си опънат.
Всяка дума е клетва,
Утре си тръгваш.