автор: palabra

Изкълвани очи, празни кошари
спомен за сватба със врани коне
дъсчени подове, разковани олтари
да няма къде да паднеш на колене

Изгубено куче, кривокрако и старо,
дочаква да сдъвче последен комат
къде са тръгнали към селото кравите,
в горчиви поляни ли ще пасат...

двама- трима мълчаливи бездомници
минават тъдява да търсят храна
кой ли чака да дойдат отнякъде спомени
няма кой да разкаже каква е била

Не поддържат старата мелница
баба Стойна и дядо Йордан
а откакто починаха, месеци
няма кой да полива в калта...

Измряха козите им, Ралице
не минавай с тъжно лице...
дай им малко смях и на старите
тук е мрачно и тихо, дете...

Имат снимка на малко момиченце
в рамка с малко зелена боя
а един ден, (ти недей да ги питаш)
Господ знае защоизамълча...

Ти недей да поглеждаш надолу към селото
още щом изпълзи от върха
отмини го и хуквай по хълма нагоре
че боли от горчива земя...