автор: aureliano

Нещо не е наред. Не знам кой е измислил времето, но бих го убил по особенно мъчителен начин.
Имам чувстото, че някой е седнал на колелото на живота ми и безмилостно върти педалите. Спиците на дните ми се сливат в някаква безлична маса... Неуловима за усещане
Понеделник... петък... неделя... четвъртък... Как да разбера живея ли?!
Като взема желязен прът и го забия между спиците... Да... А след това размажа глезените и раздробя коленете на Въртящия педалите.
Предлагам да съберем всички календари и да си спретнем гигантска клада от гърчещи се дни и дати.Предлагам да изземем всички часовници- гадни твари, цъкащи, електронни, че и с хронометри даже, самонавиващи се и подобни изчадия, да ги захвърлим в най-дълбоката пропаст и да я напълним с железен скрап и пръст
Някой ако иска да знае колко е часа, да си вземе лопата и да копае. Не го съветвам.
Тогава ще ми хареса сигурно.
Няма да знаем кога е и колко.
Няма да знаем кой на колко години е(подслушан разговор между две учителки на средна възраст" Ау, а пък той е на 20. Как не е я срам!Може да му бъде майка!Да се излага така" майната ви. нещастници. долавям зрънце завист. какво значение има, след като устните й са меки, а ръцете му нежни.).
Ще се отървем от досадните празници, от лицемерното прекланяне пред непонятни никому идоли, ще забравим за юбилеите и траурите...да не говорим за рождените дни и годишнините от сватбите. Има ли по-тъжно нещо от тях... Няма да се стряскам от некролозите по стените и вътрешните страници на вестниците(що за нелепост). Ще забравя колко години са минали откакто почина майка ми, няма да се сещам от кога не ми се е обаждала тази, която виждам на сън и бленувам наяве.
Ще се радваме на живота и без официални за това дати
Например: при прекрасна зимна нощ, когато се чува как снежинките целуват земята, или пък лятна премаляла полунощ, когато жабите обезумяват, а щурците прегракват... просто се хващаме за ръце и излизаме навън, и танцуваме до припадък
Ето какво би ми харесало.
А то какво е сега?!
Ето ме мен на леглото, ето я и нея- пие кафето си до прозореца. Колко е стегнато тялото й...колко нечовешки ме възбуждат бедрата й... колко е гладка кожата й от вътрешната страна на ръцете й... Ооо, нееее... Онзи пак завъртя педалите... ето ме пак мен - обезверен, пречупен от раболепие и целуване на чужди задници, с пращящи стави и аритмия... ето я и нея - с помътнели очи и смачкан шлифер, мъкне в лявата си ръка торба с картофи, а в дясната държи дланта на сополиво дете, не моето. Убийте календарите!
Когато си на 10 ти се струва, че хоризонта е на крачка от теб.
Ето ме с избеляла от лятното слънце коса и обелен нос, бъркам в буркана с меда и ми се струва, че няма да свърши никога... Дали... Опааа... ново завъртане... ето ме пак - чегъртам по дъното на буркана, а вътре няма нищо. Дали ми беше дълга лъжицата или пък плитък буркана... незнам... някой да ми каже или пък да ми помогне да убием календарите.
Искам да усещам, че живея, че аз определям времето, че не трябва да бързам за работа, че съществувам независимо от гадното пластмасово прозорче на календара или бездушната стрелка на секундарника.
Искам да живея в свят без дати и дни, без мъртвородени хора и лицемерни фрази(как си,какво прави снощи, къде се губиш), без рождества и възкресения, без фалшиви ценности(патриотизъм, историческа памет, морал, нато интеграция-ха,ха) искам да съм само аз и само тя, да няма никой и предметите да нямат имена...
Ако ни потрябва нещо ще го създадем с дъха си
Убийте календарите!