автор: bogpan

Когато се завърна, Белен,
луната ще е цяла.

Ще прескоча оградата,
пред вратата ти ще застана
със сърцето си в ръце.
Лудо сърце, лудо сърце
в нощта за изгаряне.
Ще излезеш, Белен,
ще излезеш ли,
кожата ми е бяла,
очите - черни.
Удря конят ми във кремъка
копита. Нека да ги удря.
Удря се в брега вълна.
Нека да се удря.
Триста души плачат.
Триста души ще заплачат ли
за кръвта ми червена.
Лудо сърце, лудо сърце
в нощта изгорена.

Ще се завърна, Белен.
И никой да не ме знае!