В пресъхнал кладенец вода
потече като стих молитвен,
проби през камък, запълзя
и бликна във фонтан избистрен!
Звезди във черното око
сълзите водни отразиха
и песен нежна на щурци
прераждането известиха.
Зад облак бялата луна
окъпа чело във водата
и лековита стана тя,
тъй дълго спала под земята.