автор: siromah

Снарядът се издигна високо над небето и се пръсна, давайки живот на хиляди малки цветни дъги. Те се спуснаха смело надолу, яздейки своите огнени коне, за да изчезнат след миг, погубени от мрака. Беше толкова красиво. Неописуемо красиво. Югото беше наблюдавал празничните зари в Сараево, когато честваха 10 октомври, 9 май или другите комунистически празници.

В повечето случаи зарята продължаваше няколко минути. Но този тук граничеше с божественото. Зарята беше започнала преди 20 минути и нямаше вид, че ще свърши скоро. Няколко снаряда избухнаха едновременно и три красиви цветя - жълто, червено и синьо - цъфнаха в небето.
- Толкова е красиво, Ромео! Също като в приказките! - задъхваше се Югото.
- Америка е приказна страна, приятелю! Страната на Пепеляшка и Грозното патенце, на Аладин и на Червената шапчица! Учи се и твоето знание ще бъде като магьосник със златен допир: до всичко, което се докоснеш, ще се превърне в “злато”. Пази се само да не поемеш по лошия път, защото ръката на закона е строга, но сурова! Трима нашенци са в затворите в Тексас за продажба на наркотици. И най-лошото е, че това са хора със зелени карти. Хора, на които е дадено политическо убежище и те се отблагодаряват на новата си родина, продавайки наркотици. И не само този случай. Преди една седмица избухна друг скандал. Беше разкрит канал за разпространение на фалшиви долари. Парите се печатали в Канада и се внасяли нелегално през границата. И знаеш ли кой е бил пак замесен?! Нашенци отново! Хора, които познавах от години! Някой дори бяха мои приятели! Да не повярваш!
- Какви присъди получиха?
- Не знам, процесът беше затворен. Разследването още не беше приключило. Едно е сигурно - те си получиха заслуженото! Знаеш ли едно от тези момчета - Момчил - го уважавах като роден син. Помогнах му да го назначат на работа в Рокфелер център - е чистач, но за човек без образование като него - по-добре едва ли би намерил! Знаеш ли колко започваш в Рокфелер? 8.25 долара на час, което хич не е малко. Плюс бенефити и медицински осигуровки. Та на нашия човек му се видяло малко 8 долара на час и решил да забогатее за един ден. Е, сега ще заплати за дяволъка си. Фалшиви долари ще разпространява, селяка му със селяндур! Не знае колко е силна полицията тук! На всяка крачка има полицаи, а да не говорим за детективи! Ще те пипнат преди дори да си помислил да пречупиш закона!
- Прав си! За лудо работи, за лудо празен не стои! - е казал народа и е имал право. Ако е работел в Рокфелер, нямало е да помисли за глупости. Подхлъзнал се е и е тръгнал по лошия път. А от там връщане назад няма. Веднъж като усетиш леките пари, после никога няма искаш да се изпотиш! Само едно не мога да разбера! Хора със зелени карти. Аз ако имах зелена карта или работно разрешение, щях да работя по две смени Дори бих чистил улиците или бих мил тоалетните - въобще каквато и да било работа! Ако трябва да работя нощем бих работил без да се замисля!
- Ако наистина искаш да се трудиш, не ти трябва дори зелена карта или работно разрешение. Поляци, руснаци, сърби ще ти предложат работа, само като видят че си трудолюбив. Хората тук уважават труда. Също и евреите. Много от нашите момчета без документи отиват на еврейската борса. Евреите може да са стиснати и да ти платят по-малко от другите, но поне никога няма да те излъжат! Не както поляците. Или италианците. Пази се от тях! Много са лукави! Ще им работиш няколко седмици: Днеска ще им искаш пари, утре ще им искаш пари, а те ще ти отговарят: “Другата седмица”, “Сега нямам”. Накрая ще те изгонят и нищо няма да ти платят. И не можеш да се оплачеш на никого, защото си нелегален! Така че не брой пилетата, преди да са се излюпили! Може да ти е обещал да ти плати по 20 долара на час, но нищо няма да вземеш!
- Благодаря ти, че ми отвори очите от рано! - лицето на Югото се сви в гримаса. - Аз мислех, че тук хората са честни. Аз мислех, че всички хора в Америка са братя!
- Братя по идеи може, но не и по цвета кожата! - оспори Ромео.
- За мене цвета на кожата няма значение. Когато се раждаш не можеш да избереш нито твоите родители, нито цвета на кожата си. И второ, за мен е по-важна твоята душа отколкото цвета на кожата ти! Аз съм бял, но да допуснем, че съм се родил черен. Влизам в един вагон и там ми казват: “Този вагон е само за бели” и ме изхвърлят навън. Влизам в едно училище и там ми казват: “Това училище е само за бели” и ме изгонват. Някаква кола ме удря на улицата, идва и ме откарва линейката. Лекарите отказват да ме оперират, понеже тази болница е само за бели.
Оженвам се. Отивам в църквата с моята годеница. Пасторът ми отказва, защото църквата е само за бели. Дори и божият храм, който би трябвало да е отворен за всички, не е достъпен за теб! И защо е всичко това?! Защо на света съществува расовата омраза?!
- Расизма официално никъде не съществува! - опита се да протестира Ромео. Дори в ЮАР.
- Да, расизма е отдавна премахнат, но не и расовата омраза!
- По-добре да погледаме някой филм, вместо да спорим. На канал 44 дават хубава комедия. Лери, Кърли и Мо. Тримата смешници. “Братята” на Чарли Чаплин.
- Никога не съм ги гледал.
- Страшни са! Ще си умреш от смях!
Ромео превключи телевизора на канал 44 и седнаха на меките кресла.
- Взех ги от Рокфелер, когато ги бракуваха. И защо? Защото кожата се беше набръчкала малко. Лично Рокфелер е седял в това кресло и е ръководел своята международна корпорация.
- Изглежда много впечатляващо!
- Само си представи за секунда, че се намираш в креслото на мултимилионер. Можеш да усетиш мириса на парите?!
Югото пое дълбоко дъх и затвори очи.
- Ммм, ааах! Мога да помириша пачките с долари!
- Рекламите свършиха. Да погледаме филма.
Двамата се загледаха в телевизора. Комедията беше току-що започнала, но обещаваше да бъде наистина добра...
- Как спа? - запита Ромео, излизайки от банята.
- Като принц! Този матрак е сякаш напълнен с птичи пух!
- Вземи си душ, за да се освежиш! Аз ще приготвя закуската.
Югото се протегна и се надигна от леглото. То беше с размерите на леглото на кралица Антоанета. Ако не и по-голямо.
- На него спях с бразилката, когато бяхме женени. - рече Ромео.
Югото се засмя и се вмъкна под душа.
Фаянсовите плочки бяха наредени така, че образуваха голо момиче, което се къпеше край един водопад. Фигурата му беше изключително еротична и красива. Няколко лебеда плуваха във водата около момичето.
“Виж го старият развратник!” - помисли си Югото. - “Станал е на 80 години, а още за девойки мисли!”
- ...Хубава жена, но невярна - говореше нещо отвън Ромео.
- Какво каза? Не чух.
- Моята бразилка беше красавица, но ми изневеряваше!
- Хвана ли я с нейния любовник?
- Да в това легло! Двамата, голи-голенички както майка ги е родила!
- Какво се случи?
- Същият ден трябваше да съм свободен, но от Рокфелер ми позвъниха и ме помолиха да се явя на работа. Един мой колега бил болен и трябваше да го заместя. Целувам жена си и и казвам, че отивам на работа. Отивам в Рокфелер, а колегата ми там. “Шефът ми се обади, че си болен!” - му казвам аз. “Нищо сериозно, колега!” - ми отвръща той. - “Само кашлица. Ще изпия два топли чая и ще ми мине!”. “Е, тогава аз не ти трябвам. Ще се върна в къщи”. “Съжалявам, колега, че те разкарвам за нищо!”
Качвам се аз в къщи и ги хващам на гюме!
- Разведе ли се?
- Няма да и гледам неверните очи, я де?! Не си е намерила майстора!
- Къде е бившата ти жена сега?
- Рио де Жанейро. Когато се разведохме, тя загуби временната си зелена карта и беше депортирана. Преди няколко години бях на екскурзия до Бразилия. Разбира се за нищо на света не бих пропуснал карнавала в Рио де Жанейро и отседнах в един първокачествен хотел. Вечерта с приятеля ми отскочихме до “Розовото фламинго”, което беше известно с красивите жени, танцуващи самбо. Барът беше пълен с американци, танцуващи с очарователни бразилки. Една девойка се приближи до нас и каква беше изненадата ми, когато в нея познах бившата си жена!
- Ама, че си черна овца! - засмя се Югото. - От цялото Рио де Жанейро се набута в ръцете на бившата си жена! Позна ли те?
- И още как! Зашлеви ми такава плесница, че ми звъннаха ушите! Пендехо, каврон, марикон, какво ли още не ме нарече! Добре че се намеси охраната. Управителя искаше да я уволни от работата и, но аз се застъпих за нея. Няколко години по-късно разбрах, че след като се върнах в Америка, тя загубила работата си и станала проститутка. Някакъв пиян моряк и прерязал гърлото. Така и полицията не го намерила. А кой го интересува за някаква проститутка с прерязано гърло. Това беше краят на красивата бразилка. Тъжен, но истина.
- Каква съдба!
- Закуската е готова. Идвай.
Югото подуши препечените кроасани и изскочи от банята.
- Готов съм!
Закуската беше като за аристократи. Препечени кроасани с масло, овче сирене, орехови ядки, ягоди, малини, къпини, и малки банани, които ги наричаха в Америка “бебе банани”.
- Никога не спестявай пари от храната си! Храни се пълноценно! Някой хора се тъпчат само с месо, понеже е по-евтино. Не ти препоръчвам. Виж ме. Плодове, ядки и сирене. Никакви яйца, наденички или сладкиши. Миналата седмица бях на очен лекар. И знаеш ли какво ми каза? Очите ми били силни като на 20 годишен младеж. Защо? Защото ям плодове и зеленчуци.
Слушай следобед ще те заведа при един приятел, Стойко. Работи на бензиностанцията. Той може да знае някаква работа за тебе.
- Благодаря ти, Ромео! - очите на Югото бяха пълни със сълзи.
- Ах, защо не се срещнахме преди години. Щях да ти стана гарант и Емиграционните власти щяха да те оставят в Америка! Но, нищо! Сега ще ти помогна, колкото мога!
- Никога не можеш да избягаш от съдбата си, Ромео. Може така да е било писано да се случи!
- Ще ти дам моя телефон. Може да ми звъниш по всяко време. След четири часа винаги съм в къщи. Ако звъниш по-рано още може да съм в гръцкото кафене, където играя табла. Готов ли си?
- Да вървим!
Те се отправиха към асансьора Беше трети етаж, но американците бяха свикнали с техниката. Асансьорът заслиза надолу към подземния гараж, изпълвайки малката кабинка с приятна музика.
- Такова нещо в живота си не съм видял! - чудеше се Югото. - Дори когато излезнахме, ми пожела “Приятен ден”.
- Америка е страна на учтивостта. Може някъде да не те назначат на работа или да не ти дадат кредитна карта, но поне ще ти откажат учтиво.
Колата на Ромео беше огромен бял звяр с 12 цилиндъра - “Линкълн Континентал”. Беше с размерите на три “Юго”, паркирани едно след друго.
- Как е красавицата? Харесва ли ти?
- Страхотна е! - очите на Югото светнаха от възбуда.
- Това е моята Мона Лиза. В моя живот имах три жени. И трите ми изневериха. Имах две дузини любовници. Всичките ме изоставиха. Само Мона Лиза ми остана вярна! - той потупа колата по калника. - Влизай!
- Отзад или отпред?
- Където си избереш!
Югото отвори вратата и се отпусна на задната седалка.
- Добре дошъл, господине! - прозвуча гласът на Ромео във високоговорителя.
Алкохолът е в барчето. Дистанционното управление за телевизора е до видеото. Ако искаш можеш да включиш “Нинтендото”.
Колата беше от типа на луксозните лимузини, с които возеха важни особи и богаташи. Седалките бяха в овална форма, подобни на яйца. Естествено те бяха облечени в мека, бяла кожа, която при допир те караше да се чувстваш в Рая. Барчето беше отпред - малко шкафче от орехово дърво, с вграден телевизор, видео и място на играта. Видеокасетите, както и тези за играта, бяха наредени отстрани.
Дани отвори вратата на малкото хладилниче. Имаше уиски - 3 вида, финландска водка, водка “Столичная”, текила, ром “Капитан Морган”, коняк два вида, един от които беше прочутия български коняк “Слънчев бряг”, бира “Живец”, “Хайнекен” и “Бадвайзер” и накрая безалкохолна бира и “Гаиторедж”. Естествено имаше и две-три бутилки “Пепси” и “Кока кола”, любимите безалкохолни напитки на американците.
- Имам чувството, че съм попаднал в пещерата на 40те разбойника! - възкликна Югото и включи телевизора. Беше канал 28, където обикновено предаваха новини за промяната в цените на ценните книжа и акциите.
Той превключи отново. Голф. Баскетбол. Уестърн. Любовен филм. Беше канал на “Плейбой”.
- А, това вече ми харесва! - ухили се Югото и се отпусна на седалката като турски султан.
На телевизора една полугола “механичка” се опитваше да открие “повредата” в двигателя на колата...
- По-полека, момче! - разнесе се суровият глас на Ромео. - Внимавай да не ми изцапаш седалките, вчера съм ги лъскал с кокосово масло!
Югото притвори очи и се замечта...
- Пристигнахме! - разнесе се отново гласът на Ромео във високоговорителя Бензиностанцията беше малка - само четири колонки, от които 3 продаваха бензин за колите и 1 нафта за камионите. Югославянинът изскочи от малката дървена барака и се спусна да посрещне Ромео.
- Къде се загуби, приятелю?! Не сме се виждали цяла вечност.
- А ти къде скиташ, развратнико? Минавам на два пъти, а тебе никакъв те няма! По гаджета скиташ, а?!
- Остаряхме за гаджета, наборе! - ухили се Стойко в беззъба усмивка. Повечето от зъбите му липсваха. - Зъбите ми изпадаха, косата ми оплешивя...
- Важното е оная работа да ти става! - прекъсна го Ромео - и жените сами ще дойдат при тебе! Слушай, шегата си е шега, но дай да намерим някоя хубава работа на това хубаво момче! Чул ли си нещо? Нелегално, нали знаеш за хора, без документи! Ако имаше зелена карта, щях да го вкарам в Рокфелер!
- Моят бос има бензиностанция във Филаделфия. Доколкото разбрах, търсил хора.
- Хайде де! Човекът е готов! Работлив, скромен. Не пуши, не пие и по жени не ходи!
Всички избухнаха в дълбок смях.
- Това последното не е вярно! - опита се да протестира Югото.
- Е, Ромео, ще ми липсва твоя хумор някой ден! - въздъхна Стойко.
- Никой не е казал, че ще се предавам, наборе! Аз съм на 82 години и ще живея още толкова!
- Ще трябва да бозаеш самодивско мляко да живееш толкова много! - рече Стойко и тримата се засмяха отново. - Ако намериш някоя самодива, изпрати я при мене, че и аз да малко побозая!
- Ти ще трябва да си оправиш зъбите първо, наборе! С тая беззъба уста как ще бозаеш?!
- А бре, ти я изпрати при мене, аз ще и намеря цаката! Как се казваш, момче?
- Дончо, но приятелите ми ме наричат Дани. Или Югото.
Слушай, Дани. Ще позвъня на боса си довечера. Ако не е намерил човек, значи си си опекъл хляба!
- Благодаря ти много, Стойко!
- Няма защо, приятелю. Благодари на Ромео. Той е човек със златна душа. Знаеш ли колко сърби е прибрал от улицата, без дори да ги познава! Аз живях 3 месеца в неговия апартамент.
- Най-трудното му беше ставането! Обикновено се измъкваше от леглото около пладне! - рече Ромео с усмивка.
- Беше наистина чудесно! Благодаря ти Ромео за гостоприемството. Благодаря ти, че ми намери работа, въпреки че не говоря английски. Благодаря ти за всичко, което стори за мене!
- Моля те само не си избърсвай сополите в сакото ми. Костюмът ми е чисто нов! Купих го преди месец. На разпродажба. От 1 500 долара беше намален на 700. Истински кашмир. Пипни го!
- Мек е като задника на принцеса! Показа ли ти Ромео своите костюми? Има няколко дузини! Най-много ми харесва костюма на морски капитан. Още ли го пазиш, Ромео?
- Разбира се, къде без него. На последното ми пътешествие до Бразилия бях облечен като морски капитан.
- Не видя ли жена си?
- Не ти ли казах? Някакъв пиян моряк и прерязал гърлото. След карнавала бях в бар “Розовото фламинго” - само за американски граждани. Страхотни бразилки момче. Кръвта ми още кипи като си помисля...
Югото не слушаше какво говореше Ромео. Той си мислеше за своята първа работа в Америка. Ех, само да успееше да я вземе! Той щеше да покаже на своя бос на какво е способен...



© Kolio Karpela Всички права запазени.