Защо допуснах да влезнеш в сърцето ми,
в моя красив свят?
Защо позволих очите ти
да ме излъжат отново,
да повярвам в любовта?
Това е последният ми стих за теб,
това са последните ми сълзи...
За последен път чувам гласа ти
и умирам при мисълта,
за последен път те виждам,
как ти вярвах досега..?!
Болката пронизва сърцето ми,
как не можах да те изтрия от съзнанието си?
Дано животът направи това,
дано не те познавам на сутринта
и името ти проклето не помня..
Дано светът ми да се промени,
няма да простя това, което ти ми причини,
тази горчива любов ще умре,
дори ако трябва сърцето ми да спре!