автор: mirabo

Особено ме гледа тишината
От ъгъла на моята килия,
Килията е тяло на душата ми
И никъде не мога да се скрия.

А тя ме гледа осъдително -
Аз всячески се оправдавам,
Но как да бъда убедителна -
Сама на себе си не вярвам.

Виновна съм /не мога да я лъжа/,
Старателно избягвах тоя ден,
Сега е време за присъда -
Присъда на душата ми над мен

Дано да бъде милостива,
Каквато аз уви не бях.
Когато нощем не заспивам -
Към себе си изкупвам грях.