автор: Oper

Защо животът труден е понякога
и сълзите ти не спират да текат,
защо това изгаря ме отвътре
преди течащи по лицето ти да спрат?

И продължавам аз да не разбирам -
кому е нужно всичкото това,
къде отидоха мечтите и смехът,
къде е мойта сбъдната мечта...

Защо сега посърнала и бледа си,
защо не виждам ясния ти поглед,
дали забрави ти мечтите си,
дали сърцето ти е станало на лед?

Не, не вярвам, ти не си това!
Не си това, в което вярвахме преди,
че ще бъдем жарки, както и сега,
че ще бъдем млади, както нашите мечти.

Ти защо мълчиш? Каква е тази тишина
и защо ти днес в черно си дошла,
откъде в тебе има толкова тъга,
примряла чудеше се моята душа.

Отстъпвам крачка и не вярвам на очите си,
защо са ти усмивката и мрака в косите ти,
защо ти бе точно моята измъчена съдба?
А защо изобщо пуснах в сърцето си Смъртта...

22 юни 2003