автор: miglena

Копнея:
но не за ангелски криле.
За длани летящи...
Изгарям:
но не от демоничен пожар.
От страсти летящи...

Живея:
но не сред дребнотемия.
Сред дракони и феи летящи...
Умирам:
но не от изчерпано вдъхновение.
От дръзновения летящи...
Изразявам:
Вселената ТИ и Вселената АЗ
Из безкрайността...

ЛЕТЯЩИ

Превръщам лицето ти в небе.
Небесата имат своето лице.
Косата ти се слива с мрака.
Мрака ли бих галила, или косата...
Летиш, защото те дарих с криле:
за полет нереално извисен.
Пламтя: и жар-птица съм за теб.
Огъня ли би целувал, или мен...
Забравих ледената самота.
Ти ме обгръщаш със свободата
да усещам рай и ад тук, на земята.
И Вселената ще пулсира...
В теб и в мен...

НЕВЪОБРАЗИМО ... СЛЕТИ...

Ще ти говоря без думи.
Ще те рисувам без туш.
До теб ще се раждам всеки миг.
Със теб ... не мога да умра :)))
Светът ще изчезва и ще спира,
когато заедно ще помълчим.
Диалогът ще е излишен, спрян,
безсилен пред

БЕЗМЪЛВИЕТО...

превърнало необятността
във ... ТВОЯТА РЪКА :)))

Ще се превръщам в ритъм.
Ще пулсирам в кръвта ти.
За да знаеш: като името си...
Да чуваш: когато ме няма...
И усещаш: насън дори...
какво значи ЖИВ СЪМ, ЖИВЕЯ...

Гласът и словата ми ще звучат
в СЪРЦЕТО ТИ.
Там ги съхранявай с усмивка:

НЕНАПИСАНОТО НЕ ИЗБЛЕДНЯВА