Една стрела профуча.
Заби се право в сърцето му. Господи, как болеше! Изтръпна. Ръцете и краката му затрепериха, тялото му се тресеше.
- Какво?! – изстена в полусвяст.
Причерня му. Губеше разсъдъка си. Животът бавно се изплъзваше от тялото му и всичко губеше смисъл.
Затвори очи, а там... Там нямаше нищо. Нея я нямаше. Нямаше я усмивката й, топлите й ръце, нежното й тяло. Нямаше я!
Болката в сърцето му стана още по-силна. Пустата стрела! Как можа точно него да уцели?!
- Ей, Купидоне, само да ми паднеш! Ще те спукам от бой! Имаш ли идея как боли, бе, идиот?!