автор: vboychev

В цветове от жълти рози
разпилени по бронзовото тяло
попили малките тръпчинки
на солта
окъпана от пъстри танци
неземна светлина
в косите
посипана със звезден прах
от млечни пътища
в очите
как искам те
разцъфнала в умора
да ме чакаш
с ръцете си да те открия
по дланите ми да се връщаш
всеки път да те завия
с устни
с устни да те съживя
с горещи ласки да те вдигам
от мекото да те връхлитам
като ястреб
да те пия вместо дъх
как искам те
пенлива
като лято по ръбчетата
на деня
във който посребрени от сълзите
на пясъка
отиват си мъглите и дъгите
на спомена
за болното ми вчера
и свенлива
как искам те
така недоразбрана
но вярна
моя тишина
събудена от ласка
от усмивка
приела черната ми маска
за красива
снежна топлина
на думите на стиховете ми
открила есента
и падащи листа
и борови иглички да те спускат
в безкрайната пустиня
на нощта ми...
Как искам те...