Да пием лудо вино тази нощ,
от лудите лози на наште чувства,
кипи във чашите червено-чер разкош,
горчивината сладка устните предвкусват
и залезът си тръгва, в миг разбрал,
че е излишен тук, и светлината спира
в очите ти, там литва гълъб бял
на всички да разкаже - не умира,
което свързва две души в едно,
плътта е нива, в нея да засеем
за слънце зажаднели семена
на нежна страст и обич. Как немее
гласът на оня див, първичен страх,
нашепващ ми, че всичко си отива,
целувай ме и нека да е грях,
не искам в мен душата да изстива.