автор: LENY

Първите слънчеви лъчи целуваха земята.
Погледнах я. Свита като малко дете, гушнала се в одеалото. Косите й бяха разпиляни. Прекрасни коси! С цвят на дъб, ухаещи на пролет. Очите й бяха красиви дори и затворени

Тя е най-красивото същество, което съм срещал!
Има много особен поглед. Очите й могат да се смеят, да искрят така, че сякаш хиляди слънца те огряват и на душата ти става топло и приятно. А всичко се изписва в очите й. И болката, и мъката й, и радостта й. Всичко е там – в очите й. Поглеждам я и знам как се чувства, колко много страда, а като че ли само аз го виждам. Сякаш всички останали не го забелязват. Тъпи ли са? Или слепи?! Не, май не им пука за нея.
А тя е мечта!
Тя е най-красивото нещо в живота ми.
Има онзи уханен трепет на разпукваща пролет. Сякаш лети, а в косите й са вплетени слънчеви лъчи. Красива е.
И красиво докосва. Сякаш докосва сърцето ми. С върховете на пръстите си погалва лицето ми и сякаш знае колко ми е приятно, сякаш за нея е още по-хубаво. Да ме докосва!
Тя е мечта!

Наведох се и я загърнах с одеалото – обича да се увива топличко. Наистина е детенце! Докоснах с устни косите й – това е по-хубаво от изгрева! Сякаш не аз, а тя мен е целунала и ми е пожелала „ Приятен ден!”. Винаги го прави. Защо ли? Не знам. Такава е. Тя е мечта! Затова я обичам!
Погалих я, а тя не усети, г ушната в одеалото така, както се гушка в мен. И спи като бебе.
- Спи, мила моя! Спи!
Обичам те! – прошепнах сякаш на себе си.

Защо ли ми се плаче? Това е най-тъпото нещо на света! Обичам я и се чувствам прекрасно, а ми се реве и съм безпомощен като малко дете.