автор: qwer_1

"#@!#@#$!! Кво прая тука!" - мислеше си Даката и си псуваше наум.
Беше се напил като смок и се беше озовал в някакъв кепознат клуб, пълен с непознати хора. Седеше на бара, слушаше непознатата музика и сърбаше шумно непознатата марка бира с надеждата да си оправи главата и да си тръгне от непознатия ад.
Но да се върнем малко назад.
...
Както стана вече ясно Даката имаше афинитет към пиенето и псуването и обикновено ги съчетаваше успешно, в смисъл, не прекаляваше кой знае колко. Този път, обаче не успя да спре навреме. Бяха празнували именния ден на сина на неговия братовчед и се бяха наливали здраво. Данчо помнеше до единайстата малка ракия. Помнеше и че слушаха последния албум на Ивана, как на третия път му причява и си тръгва. Дотам.
Алкохолът го беше завел в непозната посока. Намери някакъв клуб и се просна пред барплота, поръча си бира и заспа. Като се събуди пред него стоеше усмихнат барман. "Здравей, сладур! Само да ти напомня да си платиш биричката. Три лева. После ако искаш спинкай пак!"
"Тоа па на къв са прай!" - помисли си Даката - "Да ней саму некъв пендер, @#!@##!..." Извади пет лева и ги остави пред себе си. Барманът ги взе, остави два, направи реверанс и се отдалечи. Йордан се врътна на една страна и се подпря на лакът. С другата надигна бирата и отпи голяма глътка. "Въй! То тука само педали ве!" Отпи една още по-голяма глътка и се оригна. Обърна се пак към бара и запали цигара. "Мале, ако някой само ми каже нещо, ей, ше го размажа!"
"Извинете, имате ли огънче?" - някой го потупа по гърба. Даката рязко изви врат назад - искаше да уплаши непознатия. "А?" - стресна се. Да-а имам, момент само..." - и се разтършува по джобовете. Намери си запалката и запали протегнатата към него цигара. Момичето си дръпна и кимна: "Мерси! Може ли да те питам нещо?"
"Стреляй, кукло!"
"Не ми изглеждаш обратен, не си, нали?"
Данчо я погледна кръвнишки. Почуди се дали да не я "@#@ у проста кратуна", но си замълча. Само поклати отрицателно замаяната си глава.
"Може ли да седна тогава при теб? Казвам се Юлия." - каза тя и протегна фината си ръчичка към него.
"Че как! Аз съм Йордан. Даката." Той внимателно пое малката й китка в огромното си ръчище. "Ей, бармана! Дай едно за мадамата!" Барманчето припна към тях. "Кажи, юнак?"
"Две големи уйскита! С мнооо лед!" - погледна към Юлия -"Тъй става ли?"
"Аха! Мерси!"
Така се запознаха. Юлия се оказа графичен дизайнер, което впечатли Данчо. Още повече го впечатли как се е озовала там. Нейният приятел я довел. С тях дошъл и един негов колега. Тримата пийнали и тогава тя разбрала, че мястото не е избирано случайно. Иван (приятелят й) признал, че гей, а негов интимен партньор бил колегата(Робер). Юлия се разкрещяла и двойката мъже се изнизали, а тя решила да остане и да се напие за да удави цялата тази гадост.
"Ей, тоа е егати тъпото парче! Ей, ако го видя ше го утрепа!" - на Даката му стана приятно, че може да стане полезен и прокара доволно длан по бръснатата си глава. "Нещастни @$#@#$!" - каза и зяпна Юлия. Тя носеше впити дънчици(сигурно replay), жълта блузка с дълбоко деколте и синьо якенце(по-скоро тънка жилетчица), а на вратлето - неоново зелено герданче, което святкаше приятно и приковаваше вниманието на Данчо към хубавите й малки гърди.
...
Юлия хареса Йордан. Това не се дължеше толкова на погълнатия алкохол, колкото на неговото първично и непринудено поведение. Прииска й се да прави здрав секс с този як и недодялан тип - да я обладава мощно и губо. Да я блъска като товарен влак. Какво като говори като абориген, нали има огромни и твърди бицепси, сигурно и онова, другото му е огромно и твърдо. Хареса й и неговата неприкрита омраза към гейовете. Самата тя принципно нямаше нищо против различните, но до днес! Вече ги ненавиждаше!
"Искаш ли да идем другаде?" - попита Юлия и се извърна към него- "У нас например."
"Ей, брат! К`во стана! Уж беше у п*далска кръчма, а си фанА адска мацка." - каза си той на ум. "Готово!" - каза на глас.
"Супер! Само да си напудря носа и да се изпишкам. Идвам след минутка." - тя отпи огромна глътка и заприпка към тоалетната.
...
"Кво стаа, ве!? Таа де се бави!" - нервеше се Даката - "Ей, ако е некъв номер..."
Юнакът чакаше вече половин час. Юлия не се вясваше, само горнището й, метнато на щъркела в дясно, напомняше за нея.
"Ш-ш, ей, бармана!"
"Кажи, пич!"
"Гдей клузета?"
"Моля?"
"Кенефа, бе! Каде е канефа?"
"А-а, тоалетната! От тук надясно, една розова врата, пише "WC" със златни букви. Само не се притеснявай - обща е, да не се уплашиш нещо."- подсмихна се на последното изречение.
Данчо не каза нищо. Гаврътна уйскито, стана, изпука си врата и пое в указаната посока.
Намери вратата. Шрифтът беше завъртян и кичозен като негърските надписи върху обложките на последните хип-хоп албуми. Влезе като каубой - със шут. "Кенефа" беше тих, чист и цветен. Ухаеше леко на жасмин. Плочките бяха в розово и златисто - шахматно разположени. Нямаше писоари, само три кабинки, които както изглеждаше бяха шумоизолирани -двете странични се тресяха, но не се чуваше нищо.
"Клатите са, а! Мамка ви, обратна!" Почука. Нищо. "Ей метнА ма тая на върбата!" Изрита едната врата. Пак нищо. Реши да пусне една вода и влезе в средната кабинка, чиято врата беше отворена. Разкопча си ципа и извади мъжкото си достойнство. Водата шурна като от маркуч. Докато пикаеше заразглежда наоколо.
"Я-а!" - Данчо забеляза малкото пакетче, точно до дясната му обувка. " Бонус!"
Изтръска и се закопча.
"Оха! Таман да си опрая тиквата." - взе пакетчето и го разтвори. Амфетаминова миризма го зарадва.
Свали капака на тоалетната чиния и изсипа белия прах в средата. Извади кредитната си карта и оформи линия дебела колкото пълнител на флумастер и също толкова дълга. Нави една педесетачка и изстреля цялата черта в носа си. "Ах, майка ти лютива!" - триеше се около дясната ноздра. Усети как му се избистря пред очите и челото му се затопля. "Сега вече ше разбия някой!!!"
...
Докато пиеше вода от чешмата пред кабинката го сви го корема. Няма как, Йордан влезе в тоалетното пространство, събу гащи и се тръшна върху тоалетната чиния. Отпусна се почти мигновено.
...
Стори му се че над него лампата просветна. Стана, като че ли с два тона то тъмно.
"Шибани наркОтици!"
Даката се наведе напред, за да стане, но не можа да отлепи седалището си от тоалетната чиния. Някакъв странен вакуум го държеше залеплал. Зарита с пети по порцелановата повърхност. Без успех. Започна целия да се тресе от яд и безпомощно да блъска с могъщите си юмруци по стените. Скоро се отказа, файда нямаше. Зад гърба му се зашумя и Даката стресна. Тръбите кърореха като черва. Като гладни черва. Около ланецът на врата му се беше събрало внушително количество пот.
Внезапно се чу звук, подобен на смръкване и Йордан хлътна навътре. Голия му задник усети топлата мокрота отдолу.
"М..." - не успя даже да изпсува. При втория подобен звук Даката беше всмукан като сопол в канала, сгънат на две... Излишно е да споменавам, че тазът му, гръбнакът, черепът и останалите неколкостотин костички станаха мигновено на пихтия.
...
Минута по-късно тоалетната чиния изплю едно зелено герданче и един масивен златен ланец.