автор: kvazimodo

Ела разбойнико при мен сега
в живота ми нахлуй ужасен
и окови ме с тежки думи.
Замай ти урагане моята глава.
В решетка от цветя ме обгради
и през стръковете нежни,
с очи искрящи въглени
ме обладай до дъно,
чак до там!

Да няма свят извън мига
и миг извън телата наши.