автор: igeo

Госпожа Мисиркова беше с хубав бюст и малко кривогледа, но това не й пречеше да преподава български и литература в едно елитно училище в града. Като всички свои колежки и тя си купуваше редовно тоалетна хартия – по 4 ролки в пакет, с гъбка, или със сапунче вътре, както и любимия си вестник „Змийско царство”, но за книги парите все не стигаха.
И тази сутрин, както обикновено, тя пристигна 10 минути преди началото на първия час, като успя да изпие едно кафе, да разкаже на две колежки как Цецо - мъжът й, изнесъл поредния концерт за банциг тази нощ, а тя го ръгнала 14 пъти, успя да се погледне в огледалото три пъти, да си изстиска една пъпка и дори да вземе дневника на 7 ж клас.

Когато влезе в класната стая, тя каза "`дравейте `ченици", и кой знае защо се сети че Александър Дюма е бил голям женкар. Отметна глава да пропъди натрапчивата мисъл и както всеки час, събра мобилните телефони на целия клас, нареди ги пред себе си на бюрото и зачака. Госпожа Мисиркова си имаше принципи – тя ненавиждаше тези технически средства, защото като малък Пейо Яворов нямал бил такова чудо и винаги ги събираше, като изпитваше на дъската тези, на които първи звънваха “джуджавките”.

Първо звънна телефонът на Габриела, веднага след това този на Тошко, и после на Майкъл и изобщо като се почна едно звънене – телефоните чак заподскачаха по бюрото пред нея, като пуканки в тенджера. И най-странното беше, че всички апарати свиреха една и съща мелодия – „За мен ти си морска сирена” в рап-вариант. Тя се разкрещя, че това било заговор, атентат, дори алкайда, че щяла била да ги изхвърли през прозореца, но в крайна сметка се закани да даде контролна на целия клас. Надигна се силен ропот всред учениците – едни започнаха да пускат хартиени ракети, други крещяха, че им се ходело спешно до тоалетната, а Геновева дори припомни, че, пък госпожо Мисиркова, четиридесет дни след Коледа не се изпитвало. Госпожа Мисиркова бързо омекна, успокоена от мисълта, че си е сложила и тази сутрин чисто долно бельо – за всеки случай, така де - „човек не знае какво може да му се случи”, та трябва да е готов винаги. Кой знае защо, но тази мисъл я успояваше най-много в трудното ежедневие.
На голямото междучасие тя реши една кръстословица, смъмри двама ученици, че уригат пред кабинета по пеене, поговори с един колега за събитията от вчерашния „Биг брадър” и кихна четири пъти, като при последното кихане определено й се приядоха фурми. Следващите часове преминаха нормално – една ученичка припадна, защото госпожа Мисиркова я попита нещо за някакви „Немили-недраги”, две момчета бяха изгонени от час понеже си разменяха носните кърпички с нелитературни драсканици в тях, пред очите на Гинка Скалата – отличничката на класа. В последния час, мина заповед на Директорката, която абсолютно забраняваше яденето на хайвер от риба-меч на територията на училището, както и рисуването по стените на тоалетните на нейния лик без капела и пауново перо. Заповедта разстрои малко дисциплината до края на часа, но госпожа Мисиркова си наложи воля да не се ядосва, като дори написа забележка на Живко, че е бил страшно послушен този час.
В учителската стая имаше малка почерпка, защото на един колега тъща му си счупила крака и госпожа Мисиркова пи една малка водка като си замезваше със солети и домашно кисело зеле. След това мина през пазара да купи картофи, ряпа, а от махленския магазин си взе хляб, депилиращ крем и от любимата си желирана шкембе-чорба. Като се прибра в къщи, тя се отпусна на дивана под портрета на Пенчо Славейков в цял ръст, като си каза на глас, че всъщност мечтата на живота й била да бъде жена на известен поет, а съдбата я събрала с водопроводчика Цецо. Пусна си първия сериал от 16 ч и традиционно си поплака, този път понеже любовницата на сина на братовчеда на майката на главния герой, през цялата серия страстно искаше кисели краставички, но след серия интриги, никой не й донесе, и тя от мъка започна да отглежда пощенски гълъби. За вечеря госпожа Мисиркова сготви една тенджера бял боб, скара се с Цецо, че вони на канал и смъмри сина си, че вместо да чете българска литература, той по цял ден люпел тиквени семки и се чудел на кое ухо по колко обеци да си сложи.
Въпреки всичко, в 10 и 30, госпожа Мисиркова си легна с достойнство.