автор: Izabella

Уморен е сънят ми.
Да те търси във нищото
и във всичкото,
на предишното
и разнищено
фантазиране,
моделиране на съзнанието ми-
да си тук.

Уморени очите ми
се заличават,
избледняват,
стопяват,
ослепяват,
в безпомощната реалност-
да си тук.

Уморени са устните ми
безмълвни,
безчувствени,
безразлични,
без идентичност,
безпощадно мълчат.
Вкопчени
в неизречените обещания-
да си тук.

Уморени мислите ми
си повтарят
измислена,
красива нереалност,
която ужасно ни отива,
с безболезнена,
адски секси
баналност,
която
аналитично ни убива.

Уморено моето очакване
скрито,
в стъклена пантофка
от приказка.
Заключено
в златна клетка
на жар-птица.
Като усещане
на тиха мелодия
по тялото ми
се разстила.

Ела,
и разкъсай дрехите от умора.
Прегърни ме.
Тези до болка
пресмятани,
синтетични,
прозаични,
нелирични,
модерни кройки
не ми отиват.
В себе си
пак оставам
със душа на самодива.
Ела.
Ела и вземи ме.