ДРАМАТУРГИЯ НА СТИХА
Задълбаваме в “святая светих”.
Всеки може да пише стихчета и разказчета, малко по-лесно – романчета.
Пиеси могат да пишат само драматурзите.
Това е най-специфичната дарба и най-рядко се среща.
В Лондон е разпространен афиш, на който Шекспир скърца със зъби.
Има защо – в този момент с небивал успех край Темза се играят едновременно четири пиеси на Съмърсет Моъм.
Атмосфера и пейзаж, дори настроения, е сравнително лесно да постигнеш.
Стане ли дума за действие – повечето “гении” клякаме.
От тази поза по иде да зърнеш, как богоизбраните го правят.
ХУБАВО МЛАДО ДЕВОЙЧЕ
БЕРЕ СИ ЧЕРНИ МАСЛИНИ.
ВЯТЪРЪТ, ПАЛАВ ИЗГОРНИК,
ПРЕЗ КРЪСТА ЛЕКО Я ХВАЩА.
(Федерико Гарсиа Лорка)
ЗАПЕЙ И ТИ ПЕСЕН ТАКАВА,
ЗАПЕЙ МИ, ДЕВОЙКО, ЗА ЖАЛОСТ,
ЗАПЕЙ КАК БРАТ БРАТА ПРОДАВА,
КАК ГИНАТ СИЛИ И МЛАДОСТ,
КАК ПЛАЧЕ СИРОТА ВДОВИЦА
И КАК ТЕГЛЯТ БЕЗ ДОМ ДЕЧИЦА!
(Христо Ботев)
ЩЕ ВЛЕЗНА ТИХО. КРОТКО ЩЕ ПРИСЕДНА,
ЩЕ ВПЕРЯ ПОГЛЕД В МРАКА ДА ТЕ ВИДЯ.
КОГАТО СЕ НАСИТЯ ДА ТЕ ГЛЕДАМ,
ЩЕ ТЕ ЦЕЛУНА И ЩЕ СИ ОТИДА.
(Никола Вапцаров)
Тук чувството се движи със скоростта на куршум. При това четеш произволно избрани куплети и съвсем не от стихотворения, за които първо ще ти дойде наум, стане ли дума за някой от тримата цитирани поети. И няма значение доколко несъпоставими са настроенията и внушенията, които те са искали да ни предадат (ще спориш ли, че между тях няма нищо общо?)
Важното е друго – към каквото и да посегнеш от Лорка, Ботев или Вапцаров, към закачливото начало на любовен трепет ли, към нещо
всеобемащо ли, пред което и Любовта отстъпва, към овладяната нежност с привкус на тъга ли – там кипи Животът. Има действие.
Те просто не могат да пишат иначе.
Като нищо са се опитвали – за експеримент.
Но не могат.
Защото стихчета, разказчета и романчета може да надрасква всеки.
Но да ги живее...
И тримата са убити с куршум.
Бесилото е признание за малко по-други достойнства.
Иде реч за несъпоставими саможертви.
Общото е...
Наемаш ли се да го назовеш?
На мен не ми се полага.
Но ти се опитай.
По-млад си, все пак.
(Упътване: Погледни как, който се кани да умре от куршум, се прекланя пред смъртта на бесило: ”Там, нейде край град София/стърчи, аз видях, черно бесило/и твоят един син, Българио/виси на него със страшна сила.)
След като си прочел упътването, ако някой седне да ти говори за драматургия на стиха, изплюй му се в лицето.
Аз обаче ще избърша храчката и ще продължа.
В случая не става дума за саможертва – не смесвай понятията!
Просто пчеличките трябва да си свършим работата.
Ако се окажеш пчеличка – не унивай!
Свърши́ си работата.
Началото и́ е да кацнеш на най-медоносните цветчета.
Те обаче са и с най-дълбоките корени – пият сили от много-много векове преди нас.
Правилно предположи – нищо не е по-велико от народния гений.
- ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО,
ХУБАВА ЯНА НА ТУРСКА ВЯРА?
- МОРЕ, ВОЙВОДО, ГЛАВА СИ ДАВАМ,
ЯНА НЕ ДАВАМ НА ТУРСКА ВЯРА!
ОТСЯКОХА МУ И ДВЕТЕ РЪЦЕ,
И ПАК ГО ПИТАТ И ГО РАЗПИТВАТ:
- ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО,
ХУБАВА ЯНА НА ТУРСКА ВЯРА?
- МОРЕ, ВОЙВОДО, ГЛАВА СИ ДАВАМ,
ЯНА НЕ ДАВАМ НА ТУРСКА ВЯРА!
...............................................................
...............................................................
...ОЧИ СИ НЯМАМ АЗ – ДА ТЕ ВИДЯ.
РЪЦЕ СИ НЯМАМ – ДА ТЕ ПРЕГЪРНА.
НОЗЕ СИ НЯМАМ – ДА ТЕ ИЗПРАТЯ.
От този недостижим текст можеш да се научиш на всичко, но внимавай! Внимавай! Внимавай!
Едно е да видиш каква е конструкцията, или, претенциозно казано, драматургията на стихотворението – съвсем друго да ползваш повече от допустимото. Колкото по-грандиозен е шедьовърът, толкова по личи имитацията.
Да се изразя по-учтиво: учи се, но не епигонствай.
Трудничко е, но не и невъзможно!
Успееш ли да изградиш свой собствен стил, тогава няма и да личи откъде си поел.
Естествено, че всеки тръгва отнякъде, но ако се разбира прекалено натрапчиво откъде точно – читателят ще сравнява с първоизточника, и да не ти казвам в чия полза ще е сравнението...
И още едно необходимо уточнение – не говорим за умение да се замаскира първоизточникът! Колкото и изкусно да го направиш – няма да е повече от словесна еквилибристика.
Просто разъждаваме с известно прискърбие за непосилността на такава цел, но ако някакси я направиш посилна, ще си дал нещичко на Света.
Струва си да опиташ.
АКО НЯМА КАКВО ДА ДАДЕМ НА СВЕТА –
ЗА КАКВО СМЕ РОДЕНИ?
Господи, колко сложно и преплетено стана...
Аз не мога да се оправя.
Но ти нали си гений?
Оправяй се сам.
ЗА ДА ИМАМЕ ПРАВО ДА ЛЕГНЕМ В ПРЪСТТА,
ДЕТО СПЯТ ТОЛКОВА ГЕНИИ...
(Пак Владимир Башев. Пак гений.)
След като легнеш в пръстта – бива.
Дотогава може и малко по-скромничко.
Дори се налага.
Да се потрудиш, искам да кажа.
Иначе се мисли за каквото си щеш.
Поне ще си поставяш по-висока летва.
Но нали няма да парадираш с това?
За твое добро те моля.
И докъде стигнахме? Да не би до
...ТОВА Е ИСТОРИЯ СТАРА. СТАРА,
СТАРА КАТО ПАРИЖ И ТЯ:
ЕДИН ХУДОЖНИК ПО ТРОТОАРА
РИСУВАШЕ МОМИЧЕ С ЦВЕТЯ.
И до Париж ще довтасаш.
Ако тръгнеш от Гола Паланка.
Големите шефове на големите картели защо не назначават децата си направо за шефове?
Ами ги карат да почнат от най-долното стъпало?
Да не би защото нагоре се гледа отдолу?
И тогава ти се услажда?
И търсиш по-достойния път?
С по-малкото думи?
Ама разбира се – многото думи са за многоимащите.
А ти какво имаш? – една гола дарба.
Ами облечи я!
Ако поработиш в радио – още по-добре.
Там ще те научат да не си многословен.
Радиото най не търпи словоблудството.
Радиото по дефиниция е драматургия.
То внушава чрез действеност.
То знае как да накара едно нарисувано момиче да тръгне към Сена.
...СЪС СЪЛЗИ ЗЛАТНИ, ЧЕРВЕНИ И СИНИ
И ТРЪГНА КЪМ СЕНА.
Напомних ти как почват христоматийните стихотворения.
Посегнахме и към Ханчев – да не забравяме как свършват.
Не че някое от тях някой от големите си е позволил да го изхаби.
Те по-добре знаят, що е то ДРАМАТУРГИЯ НА СТИХА.
Като драматургията на другите жанрове.
Само че по-сложна.
С малко горчивина за капак.
Сложи ли тенджерата?