автор: siromah

Шишкото седна на дървения сандък и започна да разказва…
"Преди много, много години в едно далечно кралство живял беден ловец. Той бил толкова беден, че дори нямал лък и стрели. Единственото, което притежавал, било парче плат, с което скривал срама си. Някога на младини, той бил придворен ловец на краля и живял в охолство. Но един ден се случила голяма беда. Трите феи - клоунът посочи с пръст трите девойки, които стояха до него, - закрилнички на кралството изчезнали, сякаш потънали вдън Гори Тилилейски.

Няколко дни по-късно съседният владетел нахлул с огромна войска в тяхното кралство. С бърз ход нашествениците се насочили към столицата. Защитниците вдигнали подвижния мост и се скрили зад дебелите крепостни стени. Неприятелските войски не се смутили и бързо дотъркаляли няколко огромни каменохвърлячки, подвижни коли-кули, високи колкото крепостната стена и тежък таран във формата на овча глава. Таранът в древни времена бил използван за разбиване на вратите на крепостите.
Положението на защитниците станало изключително тежко.Каменохвърлячките мятали огромни каменни късове блокове, разрушавайки бойните кули една след друга и причинявайки големи пукнатини в крепостните стени. Сред защитниците избухнала паника.
Едни искали да вдигнат бялото знаме и да се предадат. Други не давали да се чуе за предаване и искали да се бият до последния човек.
Докато обсъждали какво да правят, подвижните коли-кули се допрели до крепостните стени и неприятелските бойци скочили в крепостта.
Настъпила жестока битка. Защитниците се били храбро и се опитали да изтласкат назад нашествениците, но те били прекалено много.
Няколко неприятелски войници успяли да се доберат до стаята , откъдето се задвижвала веригата за входната врата и отворили крепостта. С диви викове и крясъци вражеската армия нахлула в столицата. Започнала масова сеч. Стрелецът се уплашил за своя живот и полегнал мужду труповете на убитите. Така той избегнал жестоката участ. Когато се стъмнило, неприятелската войска се оттеглила в двореца и започнала да гуляе. Стрелецът се измъкнал незабелязано от крепостта и се затичал напосоки в тъмнината.
Горящият град останал все по-назад и по-назад, докато накрая пламъците се изгубили в далечината.
Луната изгряла. Ловецът седнал на тревата, за да си почине, но изведнъж подскочил като ужилен. Тревата била остра като стъкло. Неочаквано погледът му се спрял на необикновено красиво цвете. То не било роза, лале, минзухар или кокиче. Стрелецът никога не бил виждал преди подобно цвете. "Това цвете е безценно! - помислил си той.-Ще го извадя и ще го взема с мене! Някой богат владетел ще ми заплати със злато и скъпоценни камъни за него!"
Без да се замисли повече, той отскубнал цветето.
Неочаквано се разнесъл жаловит глас:
-Ох, бооооли! Сърцето ме болииии!
Стрелецът се изплашил и отстъпил крачка назад. Без да иска той разклатил едно клонче. То се отчупило и цялата гора зашумяла със звъна на хиляди кристални камбанки.
Внезапно се разнесъл гръмотевичен глас:
-Кой ходи в моята Кристална гора? Кой къса моите Кристални цветя? Кой чупи клонките на моите Кристални дървета?!
Сърцето на стрелецът се свило от страх и той се затичал като заек между дърветата.
-Насам, господарю! - шепнели те с нежен глас.- Крадецът тича в тази посока!
Клоните на кристалните дървета се увивали около тялото му и го шибали през лицето. Когато Кристалният дух минавал, те го галели нежно и му шепнели любими слова в ушите.
Кристалният дух, който яздел кон от огнено стъкло, размахвал магическия си боздуган и изкрещял свирепо:
-Спрете крадеца, любими мои! Издерете му очите! Той откъсна любимото ми цвете и не заслужава да види повече белия свят!
Стрелецът вече дълбоко в себе си съжалявал 1000 пъти, че откъснал кристалното цвете, но какво да направи?! Вече било късно!
Единственото, което можел да направи било, да опита да се измъкне от Кристалната гора, преди свирепият Кристален дух да го настигне!
Тревата започнала да полепва по обувките на стрелеца и те станали тежки като гюлета. Растенията се увивали около краката му, а клоните на дърветата го закачали с острите си шипове за дрехите.
-Дръжте го! - изкрещял отново Кристалният дух и хвърлил едно кристално копие след него. То се забило няколко метра след беглеца и …о, чудо над чудесата!
Копието изведнъж се превърнало в чудновато животно-птица. То имало лъвска глава, криле на орел и змийска опашка.
Чудовището изревало гръмогласно и полетяло след беглеца.
Нещастният човек хвърлил поглед през рамо и се сковал от ужас. Силите му го напуснали и той се отпуснал на кристалната трева.
Неочаквано между дърветата се появили фигурите на три необикновено красиви жени. Радостта на стрелеца била безкрайна, защото в тях той познал феите-закрилнички на кралството."
Тук клоунът спря да разказва и показа трите девойки. Те се усмихнаха и се поклониха на тълпата. Шишкото измъкна от сандъка си 3 пластмасови окови и окова ръцете на девойките.
"Радостта на стрелеца се сменила с ужас, когато видял окованите им ръце."
Всички бяха затаили дъх. Няколко деца бяха насядали по турски отпред, подпирайки брадичките си с тънките си юмручета. Едно момиченце тихо изпищя:
-Престани, Жан! Ще кажа на тати!
То се обърна назад и потърси с поглед родителите си. Майката се закани с пръст на непослушника.
"В следващия миг върху него връхлетяло странното чудовище-птица. Лъвската глава раззинала страшната си челюст, за да захапе нещастника. Змийската опашка го ударила като с бич през гърдите, а орловите криле раздрали лицето му с острите си пера.
-Ох, майчице! - проплакал стрелецът. - Тук ще си загина!
Той се свил на земята, скривайки лицето си с ръце.
-Отвори очите си и не давай воля на страха си! - долетял до ушите му шепотът на добрата фея. - Чудовището не е истинско и то съществува само в твоята фантазия!
Човекът послушал гласа и се изправил смело.
-Не ме е страх от тебе, чудовище, защото ти не си реално!
Щом изрекъл тези слова, чудовището-птица изревало смъртно ранено и се преметнало във въздуха.
-Пеперудите летят, но лъвовете тичат по земята! - продължил да нарежда ловецът. Орлите нямат змийски опашки, а змиите - лъвски глави!
Неочаквано се разнесъл страхотен гръм и в краката на ловеца паднало кристалното копие.
-Ииииих! - изцвилил огненият кон и се изправил на задните си крака. От лявата му ноздра изскочила огнена мълния и ударила добрата фея. Разнесъл се мирис на изгоряла плът. Макар, че феята била полубезсмъртна, тя не можела да устои на огнения дъх на кристалния кон. Най-младата фея паднала и заплакала над тялото на умиращата си сестра.
-Не си отивай, сестрице! - сълзите й се стичали по бузите й и капели на земята. Там, където сълзите докоснели кристалната трева, се чувало съскане и тя се стопявала.
-О, колко трагично! - изсмял се безжалостно Кристалният дух.-Сестричката ти умира!
Стрелецът усетил как сърцето му се изпълва с безпределен гняв и грабнал копието.
-Стой! - спряла го средната фея.- Конят е безсмъртен. Не се опитвай да го убиваш! Кристалният дух е полубезсмъртен, но можеш да го раниш. Намажи кристалното копие с кръв от умиращата сестра и го забий в гърдите на духа. Стори каквото ти казвам, иначе си загубен!
Огненият кон изцвилил и от дясната му ноздра изскочило ново огнено кълбо. Средната фея последвала трагичната участ на най-възрастната сестра.
-А сега е твой ред, момко! - разнесъл се отново гръмотевичният глас на Кристалния дух. - Падни на колене и целуни копитото на огнения ми кон и аз ще ти даря живота. А може би предпочиташ да умреш?! - усмихнал се зловещо той.
-По-добре 1 минута свободен, отколкото цял живот роб! - извикал гордо стрелецът и размахал копието. - Ти погуби добрите феи и ще ми заплатиш за това!
-Жалък смъртен! Ще заплашваш Господаря на Кристалната гора, а?!Ще те размажа като буболечка, нещастнико! - духът измърморил няколко думи под носа си и махнал с ръка.
Копието в ръката на ловеца като по чудо оживяло и се превърнало в страховита змия.
Змия, която го поглъща, бил обичайния нощен кошмар на ловеца.
Хранейки се от страха му, влечугото започнало да расте и дебелее и само след няколко минути било по-дебело и от най-старото дърво в Тилилейските гори.
Змията хипнотизирала със стъкления си поглед своята жертва и разтворила хищната си морда. Ловецът почувствал как кръвта в жилите му се превръща в лед.
-Помни, това е само илюзия! - надигнала се с последно усилие младата фея.- Илюзия!- едва успяла да довърши тя и издъхнала.
Ловецът раздрал ръката си с едно стръкче кристална трева и почувствал как болката прогонва страха му. Анакондата-дух се стрелнала надолу, за да погълне своята жертва.
Човекът размахал кървавия си юмрук и извикал смело:
-Аз вярвам в кръвта, която капе от моята ръка, защото мога да я почувствам и видя.-той облизал с език юмрука си. - Аз вярвам във вятъра, защото мога да го почувствам. Но ти, ти си само илюзия. Ти си само част от моя среднощен кошмар и твоето място е там - в сънищата ми, но не в реалността. Иди си!
Анакондата-дух изсъскала злобно и … се стопила във въздуха. В следващия миг в ръката на ловеца се появило кристалното копие.
-А сега е твой ред! - извикал смело ловецът и потопил върха на копието в кръвта на една от феите.- Приготви се да умреш!
-Ха, ха, ха! - затресъл се в гръмотевичен смях Кристалният дух.-Аз съм на 956 години и никога не съм чувал по-смешно нещо! - продължил да се тресе в смях той. -Моята душа е полубезсмъртна и ще бъде жива до деня, когато е живо и последното стръкче кристална тревица, последния кристален храст или последното кристално дърво. Тази гора съществува от 5000 години и ще съществува още 5 пъти по толкова!
-Тук грешиш! - рекъл стрелецът с горчив глас.- Настъпи денят за разплата!
Човекът замахнал с всичка сила и запратил напоеното с кръвта на феята копие право към гърдите на Кристалния дух.
Огненият кон духнал с лявата си ноздра и едно огнено кълбо полетяло към стрелеца. Той се хвърлил настрани, но прекалено късно. Огнената вълна го обгърнала, изпепелявайки дрехите му и обгаряйки жестоко тялото му и лявата част от лицето му.
Стрелецът почти припаднал от жестоката болка, пламъците ослепили лявото му око. Дори и едноок, усмивката цъфнала на лицето му, когато чул пронизителния крясък на Кристалния дух. Той се олюлявал безпомощно на огнения кон, а в гърдите му стърчало забито кристалното копие.
-Ти ще заплатиш за това! - прохъркал той и се свлякъл на кристалната трева.
Клоните на Кристалната гора зазвънили тъжно. Кристалните цветя оклюмали, сякаш били попарени от кристална слана.
-Ти рани моя господар, но радостта ти няма да е дълга! - изцвилил огненият ат и се изправил на задните си крака.- Иииииих! -изцви-
лил той и гърдите му се изпълнили с огнен дъх.
-Използвай въображението си! - надигнала се с последни сили най-младата фея. Тя не била мъртва, само загубила съзнание.- Ти можеш да го победиш! Само повярвай в себе си!
Стрелецът притворил очите си и се замислил.
Какво можело да му помогне срещу огнения дух?!
Воден дух-саламандър!
Огненото кълбо обгърнало ловеца, но се чул див смях.
На неговото място стоял огромен Воден дух-саламандър.
Огненият кон изцвилил свирепо и издухал ново огнено кълбо от ноздрите си .
-Нещастна рибо! Сега ще те опеча!
Водният дух само стоял на мястото си и се смеел. Огненият кон се изпълнил с безграничен гняв.
-Е, това ли ти е силата?! - подиграл му се водният дух.- Аз замръзвам от студ, а ти дори и не можеш да ме стоплиш!
-Почакай и ще видиш! - изцвилил Огненият кон и се затичал стремглаво към него.
Водният дух-саламандър зашепнал тайнствени слова. Незнайно откъде се появила огромна морска вълна и връхлетяла върху кристалната гора. Разнесъл се тревожен звън, сякаш плачели хиляди кристални камбани. Чудовищната вълна изскубвала цели дървета, изкоренявала храстите и мачкала тревата и красивите цветя. Тя се оттеглила, отнасяйки със себе си Огнения кон и ранения Кристален дух.
Водният дух-саламандър се прекамбичил през рамо и на негово място се появил ловецът. Той насочил взора си на юг, където се оттеглила вълната. Последното нещо, което видял, било огнената грива на Коня-дух на върха на водната планина. Сетне всичко изчезнало.
По-късно, същия ден, той пренесъл телата на мъртвите феи, стъпвайки с голи крака в кристалната трева.
Голите му стъпала се изпосекли от острите стъкла, капка кръв паднала на земята.
И изведнъж, о, чудо!
Капката кръв се превърнала в необикновено красива червена роза!"
Тук шишкото спря за секунда, за да си поеме дъх.
-Аххх! - възкликна публиката.
Неочаквано в ръцете му се беше появила красива червена роза.
Клоунът целуна кокетно ръката на една млада госпожица и по-стави розата в косата й.
-Една красива роза за още по-красива хубавица! - намигна той на девойката и тя се изчерви.
-А сега да се върнем към приказката. Къде са моите феи?!
Тук той спря разказа си и прегърна една от девойките през гърди. Той стъпи смело в стъклената пътека и продължи да върви напред.
-Браво! - извика някой и натисна копчето на фотоапарата.
Разнесоха се бурни аплодисменти.
-Това се нарича истински кавалер! - каза една възрастна американка на приятелката си. - Казвам на мъжа си: "Подай ми млякото от хладилника!", а той го мързи да стане! Загледал се в телевизията - фи-налите на Супербола и не иска да стане за нищо на света! А този господин пренесе не една, а три девойки през стъкленото поле!
-Аз го намирам за чудесен мъж! - съгласи се приятелката й, която беше вдовица. - Дали мислиш, че е женен?!
-Кой знае! Защо не го попиташ сама след представлението?!
-Какво станало с трите феи? - попита едно малко момиченце.
-Двете феи - продължил шишкото - били толкова обгорени от огнения дъх на злия Кон-дух, че те вече били предали Богу дух. Трета-
та все още дишала. Лицето й било бледо, а гърдите й се надигали немощно.
"-Приближи се - прошепнала тя.- Искам да ти кажа нещо!
Ловецът се навел до умиращата фея.
-Светлината на свещта е по-силна от проклятието на
мрака.
Всеки един от нас носи в себе си една малка
свещичка.
Но от малки ние се боим от
нощта.
Когато ти си заедно в радост или разделен в
тъга,
ти, приятелю, не се бой и извади своята малка
свещичка.
Запали божествената светлина в своето
сърце
и прогони непрогледната
тъма!
Това били последните думи на младата фея и тя издъхнала.
Ловецът заплакал, проливайки горчиви сълзи над неподвижното й тяло.Същата вечер той погребал феите в долината недалеч оттам, посаждайки на гробовете им 3 червени рози.
После той се заел да разчиства опустошената гора. След няколко години тежък физически труд, когато отскубнал и последното стръкче кристална трева, изкоренил и последния кристален храст, изгорил и последното кристално дърво, неочаквано се появили 2 красиви бели вола, впрегнати в желязна копраля.
Стрелецът започнал да обръща коравата земя. След една година той изорал цялото място, където преди се простирала Кристалната гора.
"Ех, само да имах пари да купя пшеница - помислил си той.- Ако имах семе за посев, тук можеше да израстне златна пшеница!"
Клоунът тук спря разказа си и разтвори капака на дървения си сандък.
-Бъдете благородни, дами и господа, и помогнете на бедния човек да посее нивата с пшеница!
Тълпата се разсмя и заваля дъжд от монети …
Това беше краят на нашата приказка за "Кристалната гора и ловеца". Надявам се, че ти е харесала, слушателю...


© Kolio Karpela Всички права запазени.