автор: vesben

Живял едно време един добър и свестен човек, но му дошло времето, починал и както знаем, отишъл при св.Петър на кръстопътя между Ада и Рая.
–        Здравей човече и добре дошъл!- посрещнал го св.Петър.- Ами сега накъде ?

–        Каквото решиш св.Петре, накъдето съм заслужил-натам.- отвърнал смирено човекът.
–         Да..а. Прегледах аз досието ти. Не че си вода ненапита, но в общи линии си живял доста праведно и определено си за тук, за Рая. Няма съмнение и няма да е справедливо да не те пусна.
–         Ами тогава... да влизам.- казал човекът и понечил да мине покрай св.Петър.
–         Чакай малко само да те питам нещо. Знаеш ли, днес се получи имеил по небесния интернет, че Господ набира доброволци за Ада. Отворила се някаква работа там и са му необходими хора от тия, дето са за Рая.
–         Че каква работа мога да свърша аз. Виж ме колко съм стар и болен и уморен.
–         Е, всички сме уморени, но има работа за вършене. Аз само да те питам, пък ти както решиш. Ако искаш- заповядай, влез.

Ударил го на размисъл човекът. Сигурно след като Господ предлага, значи добре знае какво прави. Погледнал към светло-синьото небе, където звездите греели с нежно-бяла сребриста светлина и били толково ниско, че човек само да протегне ръка и аха да ги докосне. Погледнал към земята и видял църквите, от чиито прозорци струяла светлина като течно злато. А над полята се носела някаква мараня, която вероятно била нещо като концентрирана духовна енергия. И било толкова леко да се диша, че почти не се налагало да се прави усилие.
-         Красиво е тук св.Петре. -възкликнал човекът.- Даже не съм си представял колко е красиво, а още съм само на прага на Царството Небесно.
-         Красиво е разбира се, но както виждаш и аз все нямам време да влезна да поразгледам. Стоя тук, на бариерата и си нося службата.
-         Ами има ли опасност ако отида там, където Господ ни изпраща да се изложа?
-         Има, разбира се. Може да се поокаляш да се поомърляш, но как ще разбереш, ако не опиташ. Може като се върнеш отново тук, въобще да не си за Рая и аз нищо да не мога да направя. Нищо не гарантирам. Тук на всеки е лесно да се прави на праведен. А може и да ти се даде някоя лека задачка. Само да присъстваш, колкото за кураж. Хайде, решавай по-бързо че се натрупа опашка.

-         Добре, съгласен съм. То Рая си е само за децата и животинките. Само те са невинни. -Отвърнал с известна тъга в гласа човекът и започнал да се оглежда за пътна табела със съответния надпис, за да тръгне по избрания път.
-         Чакай, чакай ! Не става така. – казал Хитър Петър. – Знаем че си много уморен и поне пътя можем да ти спестим. Ето, легни тук да поспиш и да си починеш, а като се събудиш ще бъдеш там, където трябва.

Но нали всичко се чува по небесния интернет, чул Господ разговора, и когато човекът се събудил, Господ го превърнал в дете ... отвътре. Така че външността вече нямала чак толкова голямо значение.

П.П.
Разказът е написан по повод на “Всички кучета отиват в Рая” от miss_Agata
Сигурно всички кучета отиват в Рая. Преди месец и аз се разделих с моето – Бубчо.
При праведните хора обаче, може би не е съвсем така.