автор: whitetomcat

                  ЛЪВЪТ  СЕ  ГОТВИ  ЗА  СКОК

(дългото заглавие, краткото заглавие, динамиката им)

        Можеш да наречеш една книга “Да”.
        Можеш да наречеш една книга “Не”.
        Можеш да наречеш една книга “О”.
        И като помислиш, да добавиш нещичко отпред, та да стане
      “Историята на О”.
        Единственото изискване е да знаеш защо го правиш.

Няма да те убеждавам, защото и без мен ти е ясно колко важно и трудно е да се намери точното заглавие.
     Често това става месеци след като е завършен ръкописът, както и почти на всеки поет се е случвало да доизпипа някое стихотворение дори десетки години след създаването на първия вариант (говорим за автори, които държат във всяко от произведенията да достигат поне дотогавашното си ниво).
     Обикновено се получава така, когато  си се изкушил от  идея, развиването на която още не е било за твоята уста лъжица. Нищо лошо – всеки човек в  течение на дните си натрупва опит и впечатления, осмисля ги,   развива се и току-виж  - дорасъл до майсторлъка да направи най-сетне както трябва онова, което преди време е било непосилно за него.
    Нищо лошо, естествено. Дори си е съвсем нормално.
    Ненормалното настъпва ако решиш да занимаваш хората с нещо си там, а то и на самия теб не харесва достатъчно. По-красив автогол е невъзможно да си вкараш – ако ти не изпитваш удоволствие, кого ще доведеш до оргазъм (духовен), а нали това е целта ти?
    Общоприетата рецепта е да си представяш, че който те чете,  те превъзхожда.
     За заглавието това важи особено категорично.
     Можеш да тръгнеш и по лесния път. Избира се заглавието на някое от стихотворенията (или  на някой от разказите, или каквото е там, или дори само някой ред, или дори само част от ред) - лепваш го отпред – и готово!
      ...Де да беше толкова просто!
Колкото и да се самоубеждаваш, че си постъпил правилно, че точно тези намацани като грим по лицето на книгата ти думи /(или дума) обобщават най-пълно смисъла на целия текст, дори да приложиш най-коварното самооправдание, измислено досега – че си кръстил книжката си на заглавието на своето “програмно стихотворение” – никого не си в състояние да излъжеш. Да не говорим за онези, които те превъзхождат: първата им реакция ще бъде: домързяло го е...
    Защото знаят: мозъкът на човек, завладян от идеята си, работи и насън, че понякога и по-добре точно тогава; заглавието те удря най-неочаквано в банята, или на улицата, по-често – когато четеш текст,  наистина много добре направен; заглавието трябва да казва още нещо освен цялата книга или цялото стихотворение, в противен случай се възприема като кръпка, а се кърпят само вехториите, и какво е седнал този да ни губи времето с дрипи, хайде моля ви се!
    Конфуз.
    Бедата е, че точно този лесен наглед начин понякога е единствено правилният, но трябва  да си вече голям майстор, за да можеш да си сигурен в това.
    По-добре не рискувай. Поне – до едно време.
    И не се надявай на щастливи случайности.
    А за да не се тревожиш излишно и да не се самоподценяваш, забележи как това постоянно се случва и на най-великите.
    В следговора към българското издание на “Избрано” от Труман Капоти Димитри Иванов припомня как едва в най, ама най-най-най последния момент се е родило заглавието  “Кучетата лаят”.
     Когато Капоти се ядосва пред Андре Жид за недобронамерена  критическа статия, големият френски майстор на словото отвръща: ”Да, да, добре. А ти не забравяй арабската пословица: “Кучетата лаят, керванът си върви”.
      Нататък – ясно.
      А когато най-сетне си готов с пустото му заглавие, има това-онова, което поне донякъде да те ориентира какво още трябва да направиш.
      Добре е да е по-кратичко (в по-голямата част от случаите), да съдържа повечко гласни, да няма шипящи съгласни, особено в съседство, тоест, да е звучно, ако е натоварено и с музикалност на фразата – още по-хубаво (освен когато се налага да е по-чепатичко), а бе уж песъчинки, но и те могат да обърнат колата.
       иТолкова труд хвърли вече – удари последния шлайф.
      Я какво се получи!  Ами че то ще влиза в съзнанието на читателя като горещ нож в краве масло!
      Като едно лъвче е, което се готви за скок – цялото се е напрегнало!
      Брей, каква динамика носи! (”Лъвът се готви за скок” е заглавие на филм. В случая – пример).
      Ти ли успя да измислиш това?!
      Чак не ти се вярва.
      Остава единствено да провериш дали наистина някой не го е направил преди теб (което си е съвсем вероятно, щом чак толкова ти харесва).
      Оказва се, че не? Честито!
      Ти успя, и аз ще се радвам за теб, и повечето хора – също (освен завистниците, разбира се) - но пък това е окончателното доказателство, че наистина си свършил добра работа.
      Сега вече могат да заповядат и ласкателите.

      Но със злините, причинявани от тях на истински даровитите хора, още никой не знае как да се бори.


                                                                                                            (следва)