автор: ToZero

    Горещо. Днес е толкова горещо, че от мозъка ми излиза пара. Чудя се дали в мозъка ми е горещо, защото навън температурата е прекалено висока или напротив – горещият ми мозък нагрява околния въздух.
    Мислите ми се свиват, свиват, па започват да се втвърдяват. Те са яйцата, от които ще се излюпят моите поетични пиленца. Сега обаче те не се мътят, а се пекат. Направо прегарят от горещината и от мозъка ми изпадат овъглени яйца. В друго време бих си помислил, че това са черните ми мисли, но сега не мога да мисля.
    Сега поставям въглените в солна киселина и те се разтварят. Неутрализирам със сода каустик. Някой учен би казал, че се е получила сол, аз обаче не вярвам, че мислите ми вече са осолени. Напоявам изсъхнали корички хляб с черната течност и ги поставям отвън на прозореца.
    Птичките божии се хранят и отлитат към гнездата си на върха на световното дърво. Там е прохладно и те снасят своите яйца, мътят ги и от тях се излюпват моите мисли. Пъстри и красиви те ще пораснат и ще полетят по света. Все някога някоя от тях ще прелети над мен и ще ме нацвъка по главата. Тогава мозъкът ми ще се охлади и мисълта ще се промъкне отново в него. Ще сложа шапката си, за да бъде топло на мисълта и от нея да измътя нещо. Какво ли ще е то?
    
    19. 08. 2007

Тодор Захаринов