автор: siromah

Нашите герои се бяха свили в единия край на перона и чакаха търпеливо влака. Те пропуснаха първата мотриса. Беше вечерно време и хората се прибираха вкъщи от работа.
-Да се качваме тук. Тази е по-празна-рече Югото.
-Двамата югославяни се вмъкнаха във вагона, проправяйки си път с лакти и застанаха недалеч от вратата. Един закъснял пътник връхлетя в последния момент, блъскайки грубо Борето.

Ох!-извика Борето.-Отваряй си очите, човече!-сопна му се той.
-Пардон!-рече костюмарът и се промъкна във вътрешността на вагона.
Следващата спирка беше Гар де Лион-Лионската гара. Много пътници слязоха и вагонът почти се изпразни. Една млада госпожица с къса пола и високи токчета мина близо до Борис.
-Страхотни гаджета!-ухили се той и пусна ръката си в действие.
-Животно!-изпищя младото момиче и го зашлеви през лицето.
-Вярно е-каза той.- В тези дни метрото е заприличало на Ноевия ковчег-има маймуни, прасета, коне, дори и вкусни яребички.
Той я защипа по прелестния й задник и девойчето се изчерви.
-Представи си, че цялото население на Земята се е издавило по време на Потопа и сме останали само ти и аз - Борето се приближи и пошепна нещо дръзко на ухото на девойчето. То изпищя и му зашлеви здрава плесница на другата буза. В следващия миг влакът спря и отвори вратите. Девойчето се измъкна навън и се скри в тълпата.
-Бузите ти са като сиамски близнаци-ухили се Югото и разгледа отпечатъците.-Ако друго не, то девойчето поне остави отпечатъци от пръстите си за спомен!
-Кучка!-изпсува Борето.-Долна курва!-изплю се той гневно и ритна вратата.-Сложила си къса пола като проститутка-като се наведе-можеш да й видиш задника! Ти й обръщаш внимание и я погалваш нежно, а тя -през лицето. Курва мръсна! Само да я пипна!
-Как не ви е срам?!-рече на чист сръбски един възрастен мъж, богато облечен.-От такива като вас ме е срам да се нареча сърбин!
-А защо избяга от Югославия тогава?!- избухна Борето.-Истинските патриоти останаха да се борят в Родината, само страхливците избягаха в чужбина. Страхливците и тайните агенти на ДС! Ти от кои си?!
Лицето на възрастния човек почервеня от гняв и той с мъка се въздържа да не наругае сънародниците си.
-Върви си по пътя, старче!-намеси се Югото.-Не си пъхай носа в чужди работи, защото можеш да пострадаш!
-Това е …-старецът се задъхваше, търсейки подходяща дума,-… срамно! Жалко и срамно дело за всеки един сърбин!
-Ауфвидерзен, старче!-помаха му с ръка бившият войник от вратата.
Една пълна госпожица се сепна в съня си и скочи.
-О, Боже мили!-изпищя тя.-Пропуснала съм моята спирка!
Тя се затече като вихър към вратата, помитайки двамата сърби.
-Оооох!-изрева Борето и се хвана за крака.-Кракът ми!
Острият ток на обувката на дебеланата беше премазал като парен чук големия му пръст. Той цъфна и върза.
-Пардон!-рече французойката и се измъкна навън ни лук яла, ни лук мирисала.
-Само да те пипна за двойната ти гуша, така ще те "изпардоня"!-изкрещя след нея бившят ефрейтор. -Тази вечер всички французи са полудели, приятелю!
-Дали са полудели или не - не знам, но днес не е най-щастливият ти ден!
-Аз съм"черната овца " в моето семейство. Ако нещо лошо имаше да се случи, винаги ще се случи на мене. Защо някой не те сръга в ребрата, удари плесница или ти премаже пръстите?! Защо само мене?!
-Хората не изпитват радост от лесни жертви като мен. Докато ти-погледни се в огледалото-приличаш на закоравял престъпник. Твоята цена е много по-висока от моята, приятелю!
-Дефанса!-прекъсна го Борето.-Да се измъкваме.
Двамата бегълци от армията изскочиха от вагона и се изкачиха на приземния етаж. Новият квартал на Париж-Дефанс, беше построен по подобие на Манхатън. Високи небостъргачи на международните корпорации Кодак, Шарп, Тошиба, Ситибанк, както и на няколко френски компании-Рено, Пежо, Френската национална банка и други -се издигаха високо в небето. Повечето от тях бяха между 50 и 80 етажа. Най- интересното беше, че Дефанс беше построен на етажи. На второто ниво се издигаха няколко 20-30-етажни блокове. По заможните парижани живееха на първото ниво в частни резиденции или красиви къщи с малки кокетни дворчета, пълни с плодни дръвчета и екзотични цветя и храсти. Последното, но най-високо ниво, беше " засято" с небостъргачи. Тук беше и един от най-големите универсални магазини във Франция. Той се простираше на 5 нива под земята и още 6 над земята, плюс две нива за подземен гараж, които бяха с нивото на магистралата. В магазина имаше от пиле мляко-като започнеш от дрехи и храни и завършиш с мебели и автомобили. Дори продаваха малки едноместни самолети, направени по дизайн на "Пежо".
-Хайде да го разгледаме!-предложи Югото.- Искам да видя най-новия модел на "Рено". Чух, че е страшен. Той беше запален по автомобили. Своята стая той беше облепил със спортни автомобили от цял свят-Ферари, Корвет, Вайпър, Ламборджини…Стаята му прили-чаше на малък музей по автомобилна история…Борето не гочу, защото се беше захласнал по екзотичния небостъргач.
-Какво зяпаш?!-сръга го в ребрата Югото.-Нищо особено! Само стъкла и метал!
-Ба! Страхотен е! Като чудовищна врата! Виж тези малки офисчета там! Какво ли не бих дал да погледна оттам!
Небостъргачът беше изцяло построен в черно стъкло иметал. Отдалеч той приличаше на огромна буква "п", само че триизмерна.
-Прилича ми на космически кораб, като тези от "Междузвездни войни".
-Неее…Нищо особено- задърпа го Югото.-Да вървим. Искам да разгледам автомобилното шоу.
-А сега накъде?
-Виж! Там има упътване!
Двамата се спряха пред голяма мраморна табела, на която беше начертан планът на магазина.
-Автомобилите и самолетите са на третия етаж. Само едно се чудя! Как са ги качили толкова високо!
-Няма нищо за чудене, приятелю. Навярно товарният асансьор може да побере цял камион.
Югославяните взеха асансьора и се изкачиха нагоре.
-Аууу!-долната челюст на Борето провисна до земята.-Също като в автосалоните!
Целият етаж, докъдето ти поглед стига, беше изпълнен с лъскави мотори, скъпи коли, малки самолети и делтапланери. Беше вълнуващо зрелище.
-Ламборджини! Истински звяр! Струва цяло състояние!
Червената спортна кола беше поставена на висок подиум и се въртеше в кръг.
За да я предпазят от драскотини или ,може би, от грубите пръсти на някой като Борето и Югото, в кръг около нея беше опънато въже.
-Откъде дойде това гадже?-сръга Югото в ребрата Борис.-Убиец е!
-Работи за "Ламборджини"- облиза се Югото.- Не виждаш ли емблемата на якето й?!
Девойката беше облечена изцяло в червени кожени дрехи.
Тесният й панталон се беше впил в краката й и загатваше за чудесните й форми. Якето й беше разкопчано и можеше да се види дълбокото изрязано деколте.
-А ,бре, ти къде гледаш?!-сръга го на свой ред Борис.- Колата ли гледаш или гаджето?! Ще си глътнеш езика!
-Млък! Искам да я питам нещо.
-Ха, ха! Да не бе да си решил да си купиш кола?! Ти ще ме убиеш, бре! Хе, хе, хе! Ама, че си майтапчия!
-Извинете, красива госпожице, - младата госпожица се обърна и се усмихна мило.- Може ли да ви попитам нещо?-очите на Югото сияеха от възбуда.
Дали защото се намираше на крачка от най-бързата кола на планетата, или може би защото красотата на италианката заслепяваше дори и блясъка на новото "Ламборджини".
-Разбира се!- гласът на девойката беше като ангелска песен.- Как мога да ви помогна?-тя се усмихна отново и разкри белите си като слонова кост зъби.- Да , моля!
-Приятелят ми иска целувчица, ох, какво, по дяволите, правиш?!-Югото беше сръгал приятеля си в ребрата.
-М…хккк- закашля се тактично Югото.- Не обръщайте внимание на приятеля ми! Той е малко глуповат.- Девойката го изгледа малко сърдита, сбръчквайки вежди.- Простете му…
-Той е щастлив, че приятелят ми не е тук- намръщи се отново красавицата.- Какво искахте да ме питате?
-Какви са тези дискове? Нова спирачна система?
Девойката го изгледа учудено, защото си мислеше, че повече го интересуват изящните й форми, отколкото колата.
Това е нова революционна система за спиране. Четирите
колела имат не само свое собствено задвижване, но дори и собствена спирачна система.
Девойката се наведе, за да покаже нещо и гледката, която се разкри, накара Югото да остане без дъх.
…спирачният път е само 30 метра - завърши девойката и облиза пресъхналите си устни.- Имате ли други въпроси?
-Ъ…Ъ… - измуча Югото. - Приятелят му га настъпи по крака и той се сети, че не е крава, и подхвърли: - Страхотна кола!
Югото се приближи да разгледа "Ламборджини"-то от близко.
-Не докосвайте колата, господине!- предупреди го охраната-млад мъж с тъмен син костюм и с радио в дясната си ръка. - Моля , Ви, отдръпнете се назад!
Бившият войник го изгледа свирепо и го изруга на сръбски. Той се обърна и се огледа за приятеля си. Борето бе пред редицата с лъскави Харли Дейвидсън и се пощеше, където не го сърбеше. Моторите бяхя огромни чудовища с кожени седалки, заслепяващи окото хромни части и кормила, широки колкото рогата на елен-рогач. Борето се наведе и погледна километража.
-180 км в час! Убиец!-възхити се той и погали меката седалка.
-Моля Ви господине, не докосвайте мотора!- приближи се един човек от охраната.
-Хайде да се махаме!- предложи Югото. - Започнаха да ми лазят по нервите!
Двамата бивши войници се спуснаха на първото ниво на универсалния магазин, където се простираше огромен Крогер. Това беше супермаркет, където се продаваха всевъзможни меса, риби, плодове и зеленчуци.
-Виж това!-рече Югото и грабна облия плод.- Прилича на магарешки бодил, само дето е по-малък.
-Глупчо, това не е магарешки бодил!- поправи го Борето и сдъвчи плода.- Това е китайски плод , нещо подобно на нашето грозде. Много е сладко. Опитай го!-той изплю кафявата ципа. - Обвивката не е за ядене, глупчо!- засмя се той.
-Наистина е хубаво!-облиза се Югото.- Ааа, продавачката ни гледа!
-Не се притеснявай, приятелю! Никой не ни познава. А и дори да ни познават, хич да не ти пука!
-Какво е това?- запита отново Дани, вземайки в ръце мъничкия зелен плод.
-Киви. Идва от Южна Америка. Много е вкусно!
Югото, чийто корем беше на прага на революцията от развале-ните сандвичи на благотворителните организации, / в Америка, когато срокът на годност на хранителните продукти изтичаше-ги изхвърляха, докато във Франция ги раздаваха на бедните и бездомните, това беше горчивата истина!/, "засвири с тръбата " и червата му подеха "марша на бездомния бежанец". Кивито беше наистина чудесно и Югото го пре-глътна наведнъж.
-Малко е мъхесто!-рече той и се уригна като балгевски просяк. - Но нищо. На харизан кон зъбите не се гледат!
-Обели кората, глупчо!-засмя се Борето.- Обели първо кората и после го яж. Ето така!
-Виж го онзи бездомник. С количката!
Възрастен просяк, облечен в окъсано черно расо-наистина приличаше на расо, с което поповете изнасяха литургии в църквите, и с разлепени обувки, от които надничаха любопитно пръстите на босите му крака, буташе количка, пълна с храна. В ръцете си държеше канче първокласна бира, която в Сърбия пиеха само големите баровци. Едно пакетче, с нарязана на дребно луканка, беше изпразнено наполовина.
-Виж го хитреца неден! Не иска благотворителни сандвичи, а се е оставил на пости на луканка и немска бира! Глупав е, а?
-Не съм пил бира, може би, от една година!-облиза се като котарак Борето.-Хайде да вземем по една!
-Също и луканка! Бира без мезе не върви!
Двамата югославяни взеха по една количка и започнаха да я пълнят с продукти.
-Ще направим като бездомника и ще му ударим по една богата гощавка! После оставяме количката и се измъкваме с пълни тумбаци! Какво ще кажеш?
-Какво чакаме?! Това трябвяше отдавна да го направим, вместо да ходим в църквата за развалени сандвичи, прокиснало кисело мляко и прогнили плодове!
-Това е истински рай!-те се се спряха на щанда с колбасите.
Очите на Югото бяха изскочили от орбитите си, а Борето си хапеше устните.
-И като си помислиш само за мизерията в армията. Бог да ни прости за всичките тези кучета и котки, дето изядохме!
-Да
- въздъхна Борето.- Ще имаме грях и на другия свят.
Той се замисли за малко и подхвърли:
-Знаеш ли, не бе ше толкова зле. Мисля, че само веднъж-два пъти опитах котка!
-Нали си шофьор на генерала. Ако за тебе нямя храна, за кого ще има!-намръщи се Югото.-Питай ме мене. Вечерно време коремът ми изнасяше по цели концерти. Понякога имах чувството…
-Желаете ли нещо, господине?-запита младо момиче със светлосиня престилка.
Дори и опитно око не можеше да каже, че двамата югославяни бяха бездомници. Миналата седмица те бяха взели от църквата безплатни дрехи и се бяха издокарали като на сватба. Е, костюмът, който Югото носеше му беше малко тесничък и приличаше на Чарли Чаплин, но поне беше чист и не вонеше на пикня, както френските бездомници.
Борето си беше избрал дебело овче палто, което му стигаше до краката и приличаше на дебел търговец от Близкия Изток.
-Какво желаете, господине? -попита отново продавачката и се усмихна мило.
-Да. Бих желал 200 грама от тези колбаси - посочи Борето, - малко пушено месо, а също и 300 грама от домашната луканка. Бихте ли ни препоръчали някой специалитет?
-Да, господине - усмихна се продавачката. Тази козя саздърма е чудесна. Няма да съжалявате, ако я опитате! - тя отряза два малки къса и му подаде. - Направо се топи в устата Ви!
-Ммм …!- замляска Борето, притваряйки очи. -Това е къс от Рая!
-Нали Ви казах, господине! Колко бихте желали?
-Дай ми 300 грама също.
Девойката обви всичко в хартия с фигури на животни и птици, която в Югославия използваха за декорация, а не за обвиване на месо.
-Направо ще ми се скъса сърцето. Виж каква хартия използва!
-Нещо друго, господине? - усмихна се приветливо продавачката.
-Не, благодаря Ви.
-Приятен ден, господине. Благодаря Ви за патронажа на нашия супермаркет.
-Вземи малко пушено сирене! - сръга приятеля си Югото.
-Пушеното сирене не е тук, глупчо! - намръщи се той. - Приятна вечер, госпожице! - рече нашият Донжуан и погледна девойката дръзко в очите.
Тя се зачерви и наведе очи. Югославяните подкараха количката към млечните продукти.
-Колко ли струват колбасите? Дай да видя! - рече Югото.
Дъхът му почти секна, когато прочете цените.
-35 франка за 300 грама луканка! 27 франка за колбасите. А за козята саздърма е 42 франка! Тук цените са трепач, братле! Загубих си апетита!
-Глупчо, какво те интересува колко струва?! - ухили се Борето. -И така няма да платим. Какво значение има дали струва 5 франка или 35?!
-Камък ми легна на сърцето, братле. Ако трябва да платя, ще получа сърдечен удар навярно!
-Ние сме от буржоазно тесто замесени, приятелю! Цените не могат да ни ударят под кръста! А ето и твоето пушено сирене! Дори има и овче сирене от Гърция!
-Чудя се дали няма сръбско сирене? Нашето сирене изчезна от страната. Дори и от Битака.
-Някои богаташи да са си допаднали по бялото сръбско сирене и плащат дебели пачки. Ха, бас се ловя, че това там в ъгъла е наше сирене?
-Хайде, бе! - не повярва Югото. - Сръбско сирене в Париж?!
-Извинете, госпожице, откъде е това сирене там? - запита Борето.
-Идва от Югославия, ако не се лъжа, но откъде точно не знам. Мисля, че е от Черна гора или Сърбия.
-Можете ли да ми отрежете една бучка! Така, не се плашете.
-Как е половин килограм?
-Чудесно. Също и малко пушено сирене. На приятеля ми се е прияло пушено сирене.
-Ще го хареса. Чудесно е!
-Знам! - поклати утвърдително с глава Борето.- Затова и ще взема 300 грама. Дори можеш да го направиш 400 …
-Хайде да отскочим до отделението с тортите! Искам да взема някоя шоколадова паста!
-Аз предпочитам ябълков десерт! Също с череши! Ооо, какво е това?! Изглежда вкусно!
-Прочети на бележката. Не мога да разбера.
-Ааа, десерт от кокосови орехи и банани. Какво ще кажеш? Да
вземем ли един?
-Какво се чудиш?! Хвърляй го в количката!…
-Сега е време за биричка. Ти какво ще пиеш? Аз ще опитам хо-
ландската бира!
-От немската бира по-хубава няма!- поклати с глава Борето.- Имаме всичко.
-Ами хляб? - подхвърли Югото.
-Защо ти е хляб, глупчо. При всичкото това месо и сирене!
-Добре де, добре де! Хайде да се скътаем в някой потаен ъгъл!
-Можем да се качим на горния етаж, където са дрехите. Там има по-малко камери. Ще бутаме количката и ще си хапваме. Само се оглеждай някой да не те види.
-Какво ти пука. Виж го бездомника там. Пие си от бирата и си яде от луканката, без да му пука. Дори и да ни хванат най-много да ни изхвърлят!
-Давай, да се качваме нагоре, че ще ми изтечат лигите!
Един час по-късно двамата бивши войници излязоха с подути кореми.
-Сиромашко, не видяло, наяло се, па умряло! - рече Борето и се засмя.
-Царска гощавка! Хубаво е да живееш в богата страна. Бог да благослови Франция! - рече Югото и се потупа по тумбака …




© Kolio Karpela Всички права запазени.