Слънчеви струни трептят по прозореца...
Очите повтарят позабравен рефрен...
Няма го... Няма го вече щурецът,
дето припяваше ласкаво с мен...
Тъжни акорди се стичат
от очите разплискани...
Но пък лъчите надничат –
попиват тъгата поискана...