автор: ev_geniq

Той беше дребен
и сресан винаги назад
със гребен.
Кротичък и доверчив ,
приятен ала мълчалив.
Харесван бе и не харесван ,
като всеки индивид естествен.
Той имаше проблем голям ,
живееше в дома си сам.
Нямаше роднини нито брак ,
забравен като скитащ се чудак.
Знаеха ги всички в махалата ,
но по външен вид ,
а никой не знаеше му имената.
Веднъж небрежно си вървях
и мислих си за този сиромах ,
отивах да си купя чай
от сладкарницата – “Горски рай”
и там внезапно го видях ,
във левия далечен край
стой самичък и мълчи.
И без да мисля тръгнах
към странника , отдалечен:
- Добър ден , имате ли
минутка, две за мен?
Той кимна одобрително с глава ,
а аз започнах веднага:
- Аз искам само нещичко да знам ,
как да ви наричам вам ,
как са ваш’те имена?
А той отвърна ми така:
- Аз съм от отминалия вече век ,
а името ми е ЧОВЕК