автор: zoi_zoi_

Ти помниш ли онези вечери,
пияни от любов и огън див?
Телата ни в едно преплетени,
пулсиращи изгарящи в екстаз?

И после тръгваше в ноща,
целуваше лицето ми на прага
със устни запечатал любовта,
на мойте устни от нектара.

Оставах аз притихнала, самотна,
във празна стая със едно легло,
като сълза останала сиротна,
в постеля ледена от тишина.

Ти помниш ли?

Сега не тръгваш всяка вечер,
но аз копнея за онази самота,
защото днес във твоето присъствие,
не виждам пламъка на любовта.