автор: rusito

Понякога плача,мамо....,че добри са съветите ти,но често съм глуха за тях.Може би обичам да греша?!Винаги чета упътванията,но никога не ги спазвам.Учиш
ме да бъда добра и любезна към всички,а често съм груба и жестока,дори към теб.Наранявала съм те,взех ти всичко,а не ти давам нищо в замяна.Хранела съм се с твоята лъжица ,пиела съм от твоята чаша и съм отнемала съня ти....а сега тази сляпа гордост не ми позволява да застана на колене и да ти поискам прошка.Ти не се оплака нито веднъж-когато се спъвах,падаше заедно с мен,а когато ме караха да страдам,плачеше с мен,не се оплака дори и когато превръщах отчайващите ситуации в безнадеждни.Мразя обичта,която ми даваш,защото тя не иска нищо в замяна,а това е абсурдно,противоестествено и нереално.Плача,мамо,защото ме е срам.Устните ми парят от изречените жестоки думи,сега съм свела поглед,надолу гледат виновните!Не говоря,защото разбрах,че когато има капитан,морякът мълчи.А ти ,мамо,си прекрасна..лицето ти -бяла погача,устните ти -с цвят на рози,дъх -като канела,по-сладка от нектар си,а аз не те заслужавам....Обърнах се назад и изгледах филма си.Омръзнах си.Дори се намразих.И не си ръкоплясках...Благодаря ти ,мамо,ти ме направи ИСТИНСКА!!!
Понякога плача,Господи....нямаше те ,когато трябваше да си тук.Мразих те,хулих те,забравях те и се отричах от теб,но ето ме..днес се връщам.Грешница съм,а казват ми светица.Далечен ми беше ти и чужд,а сега само в тебе вярвам.Ти ли ,Боже,ще отговаряш за моите постъпки,ти ли ме накара да горя в хиляди пожари.....?Трудно ми е да ти кажа истината.С дявола станах ортак,на всеки удар отвръщах с два,а чела съм библията...,но тук съм вече,укротена съм и съм мила.Уморих се от собствения си театър. Казваха ми,че бъркам ,но досега не поисках прошка от никого.Мислех,че знам всичко и те разсмивах със своите планове,но друга съм вече и съжалявам за преди.Разбрах,че в този свят непростимо няма.Благодаря ти, Господи,ти ме направи МЪДРА!!!
Понякога плача приятели....,че не се научих да ви разпознавам.Забивахте ми ножа не в гърба,а в сърцето.Бутахте ме,подлагахте ми крак ,а после ми подавахте ръка.Плача,защото разбрах,че не сте несравними,а несравнени...но аз ви обичам.Обещавам,че няма да забравя да ви помня,защото подавайки на вас ръка,се уча да прощавам.Радвам се ,че ви има.Търсим се ,губим се,намираме се...подражаваме си,за да бъдем оригинални.Често сме заедно,понякога посрещам утрото във вашите очи.Всичко между нас е общо,няма аз, нито ти ,а -НИЕ.Благодаря ви приятели,направихте ме САМОУВЕРЕНА!!!
Понякога плача,животе.....играх те и те играя.Дама във всичко съм.В теб била съм актриса,приятел,психолог,лекар,банкер,търсач на изгубени вещи,заместник,защитник на вяра,продавач,политик....но днес ще ти покажа тази,която трябва да уважаваш.Снежинка бях,ти беше кал.Уж си логичен,а се губя в тебе хиляди пъти.Изгубих вчера,а утре е далече.Имаше един филм ``Москва не вярва на сълзи``.Плача,животе,но на сълзи не вярвам.Преди ми беше смешно,че се влюбвам във всичко,което погубва човека,но вече не ми е забавно,спрях да се смея.Лъжех другите и себе си лъжех,но и лъгана бях!Давах и забравях ,правех си сметката без кръчмаря,но животе станах играч..от най-добрите дори.Понякога играя защита,друг път-атака,зависи срещу кой съм.Бунт си ти,но аз съм прах носен от бъдещи ветрове.И в центъра ти стоя,защото който стои настрани,го забравят.Благодаря ти ,животе,ти ме направи ВЕЛИКА!!!
Понякога плача,Българийо...за тебе плача,че си така красива и така забравена.Много влакове изпуснах,много гари опустяха.Екипажът ти бяга,може би ще затънеш,но е късно вече да се сърдиш на айсберга,защото има ли смисъл,когато няма значение?!?Но всички ще се завръщат ,Българийо,така както пияният се завръща у дома си след дълго скитане и свиване от пътя.Плача,из тебе има хора без обувки,но те не са толкова нещастни,защото виждат,че има хора и без крака...Свята си и си мъдра,вечна си ти.Обикнах те ,знам цената и стойността ти,грехът не може светостта ти да срине.Благодаря ти ,Българийо,ти ме направи ГОРДА!!!
Понякога плача любов....,че заради тебе в храма на дявола бях.Кажи ми кой сред греховете нареди те?Ти ми показа,че като падаш от седмото небе боли,но стига ми вече...цял живот градя мостове.Този мост ще изгоря,а тебе на другият бряг ще оставя.Не ме помни и аз ще те забравя.Ще бъда там,където ти не си.Ще те забравя така,както забравям онова,за което не искам да си спомням .Плача любов,за да ти покажа,че съм смела,но ти не се връщай вече.Затвори се вратата,спокойно и аз останах отвън ,на студено ...Благодаря ти,любов,ти ме направи СИЛНА!!!
Понякога плача,сърце...,че биеш тъй силно и лудо.Смелостта от тебе идва знам.Караш ме да вървя по стълби,водещи надолу,не ме питаш дори.Водиш ме на места,на които разумът ми не позволява да ходя.Не разбираш ти,че сирене без пари има само в капана за мишки.Болката ти,сърце,е неповторима,не мога да я объркам с нищо друго.Силно обичаш и мразиш.Шареното харесваш и си дошло за веселие на този свят.Плача,защото мразя пътеката ,по която ме водиш.Нямаш кой знае какъв талант , с който да смаеш света,а летиш високо.Всичко искаш или нищо.Виновно си ,но ме почакай ,отново те следвам...Благодаря ти,сърце ,ти ме направи СПОНТАННА!!!