автор: mishle

Пристигна Есента
в карета от паднали листа.
А заедно със нея
вятъра довя
и спомена за младостта
с хиляди есенни листа.

Пъстри есенни килими
застлаха спомените неличими.
Тъжни измъчени картини
висят по сивите, житейски стени.

А душите човешки гледаха света,
сякаш в рамка сложен.
Под сянката на стари дъбови дървета
наблюдаваха живота си лъжовен.

С очи пълни със сълзи,
съжаляваха за човешките си капризи
заради които важното бяха изпуснали,
ценното в живота си бяха пропуснали.

Пристигна Есента
и почука на душевната врата.
Навлезе бавно полъха есенен,
отключвайки спомена забравен.

Пристъпваше покрай човешката душа тя
в рокля от сухи есенни цветя.
С цялото си изящество и красота
изпълнена с радост и доброта
протегна своята ръка...

Искаше да докосне сърцата им,
да върне усмивката на лицата им.
С мириз на цветята есенни
мъничко радост в душите им да разцъфти!

С цялата си приказност
във вихъра от шарени листа
затанцува тя с увереност!
И пред очите човешки
изрисува света
с шарки невиждани!

Пристигна Есента
носейки пъстротата на света...
Затуптя в кръвта радостта
със спомена за младостта,
с бляна по любовта,
с първите стъпки на старостта...