автор: gorski

Трийсети. Нервът на август - оголен.
Времето пада на жарки парчета.
Двайсети век е надут и доволен:
бързат машините - разумът крета.
Толкова мисъл светът похабява,
за да издигне над себе си меча...
Гледай: Нерон, ненаситен на слава,
с факел в ръка приближава се вече.
Искам да люшна огромна камбана
над катедрали, площади, тържища:
само да скоча, въжето да хвана -
спящия биволски слух ще разнищя.
Ще завалят от небето банкноти,
ще потече по реките уиски...
И ще прегърнем спасените роти -
свои отдавна забравени близки.