автор: Vesan

Ръцете се плъзгат и пръстите нежно
бедрото изваяно галят.
Тя тихо простенва. Във порив метежен
той дрехите бързо й сваля.
И в сладостна тръпка разтваря я леко.
Ръцете му милват изящната гръд.
Устата целуват косите й меки,
а нейните шепнат; - О, скъпи... о, ...!...
Пръд!!!
... във този миг звучно се случва! Неловко!
О, боже, как може!? Нелепо! Кошмар!
Като стара, захвърлена с яд опаковка
достойнството гордо се свива. Шамар
в ушите му сякъш кънти. А пък тя
го гледа със странно големи очи.
Ухание сладко на свежи цветя
не ляга над тях! Но спри, замълчи,
проклетнице Музо, не бъди присмехулна,
не разказвай финала пред целите Хули!