автор: snejen_bor

Прегьрни ме силно ,замьлчи
на сьрцето ми речта послушай само.
То разкьсва се от болка,гьрчи се ,превива.
Не чувстваш....В любовта не плачат нивга двама.
Изпивай с устни цялото ми тяло.
Целувай ме,очите не отваряй,
и нищо ,нищо не ми говори .
Дори името ми ти не изговаряй,
така по бьрзо ще се зазори.
И взирам се в очите уморени,
сьрцето ми в твоето надниква,
Да узнае обичта посяло,
дали вехне ,или кротко никне.