автор: sabin

За да стигна до теб,

през сумрака на косите ти,
през нежността на ръцете ти,
през светлината на очите ти,
през съмненията и подозренията,
до всеотдайността на устните,
всеобхватността на прегръдката,
дали няма да се уморя,
докато ме приеме сърцето ти...

Но думите ми стават излишни,
защото усмивката ти
е всеопрощаваща...