Горе на небето
градът е нощ
долу е едва
безмълвното му отражение
блести с малка част
цялата си високо.
Една звезда
на теб прилича
нито една на мен.
Целувам те
с луната на устните си
потича мрак
по засиялата ти кожа
воалите навириха очи
облизават полунощието.
Облачна пирога ме донася
в залива на утрото ти
матов фар
проправя просека
срещу течението
горчивата костилка
крие
сладка ядка
перспективата
inferno по приплъзнатия хоризонт.
Пурпурни талази
косите ти нашепват
предопределения
последен тласък на сърцето
проникновение.
Пронизва вятърът на желанието
последните отблясъци случайност.