Свършва лятото,
за жалост,
свършва –
както всичко хубаво
на този свят:
свършва
като детство,
като ласка,
като песен,
като благодат...
Свършва лятото,
за Бога!,
тръгва си
на крилете на птичи ята;
вече все по-късно
се събужда Слънцето
и дъхът му
мръзне в утринта...
Свършва лятото,
по дяволите!
СВЪРШВА!
С лисичи стъпки
се промъква есента...