автор: scoob

И пак си сам във тъмнината,
в лепкава мъгла.
Потънал в свойте мисли, в свойта самота.
Надаваш вик за помощ, но никой не те чува,
на никой друг не му пука, защо сърцето ти тъгува.
И едва ли някой ще даде и пет пари,
защо така те теб боли.
Защото сам се нарани!
И пак заровил длани във косата черна,
отново сам си в пустощта безмерна.
Защото сам се там изпрати -
залепи си марката и с " Бърза поша " се изпрати.
И куриерът - твойта глупост - беше тъй учтив,
веднага те остави сам в простора див.
Стоиш сега сред пясък, тръни,
а така искаш всичко да се върне.
Да видиш пак усмивката на любимия човек отсреща,
да почувстваш прегръдката му - нежна и гореща!
Да чуеш пак едно: "Обичам те и нещо струваш
и надявам се, ако ме няма, ти за мене ще тъгуваш. "
Обичаш я и я обожаваш,
но тъпо копеле си ти и с нищо не го показваш...