автор: marteniza

„Всеки убит присмехулник прави природата по-бедна и духът по-замислен.
Жертвите върху олтара на рационалното знание
са принесени в името на привидно
бързия напредък на западната цивилизация,
при която дори приборите за хранене
приличат на уреди за мъчение.”
Из предговор към "KрОтка история на Пуническите войни"


Тощу-що влезлият в залата акордьор се натъкна на наставника по време на шумната почивка. Поздрави го любезно, запознаха се. Хора хвърчаха насам-натам, крещяха загрижени заръки на децата си по телефона, обсъждаха футбола, преглеждаха вестниците /пак има повишение на бензина/, разменяха рецепти и партитури.
- Какво мислите за това стадо? – попита наставникът.
- Харесвам този оркестър. Само че имат нужда от фина настройка.
- Да де, нали същото казвам – все трябва да ги дооправяме.
- Аз съм тук, за да слушам. Добрите музиканти настройват инструментите си сами.