автор: gorski

Страниш от мене, недостъпна Нета,
като сърничка, що от страх обзета,
изгубила се в планината дива,
леговището родно не открива.

От всеки малък трепет на листата,
от шум на гущер плаши се, горката,
тревожно гледа в храстите зелени
и от боязън пада на колене.

Но аз не съм ни лъв, ни мечка гладна
и няма яростно да те напдана;
до мама да стоиш не ти приляга -
я виж, мома за женене си, драга.

XVI век

Превод: Иван Вълев