автор: spasena

Ти ме сбърка вероятно
с някоя бездомна котка.
Да, произходът ти знатен
в моя случай е находка
То се знае, че за кратко
с тебе ще деля постеля.
После някой смугъл батко
с поглед син ще ме застреля.
Ще ми свирне край ушите
вятърът на дързостта му,
а пък аз с юмруци свити
ще сънувам твойто рамо.
Твойта сянка ще ме стресне
с неговата щом осъмна,
ще зачена нова песен,
вместо светло ще е тъмно.
Любовта ще ми е крива
че душата ми е рана.
И по дяволите просто
най-смирено ще се дяна.